Коментари - WorkTalent ви пита: Ако можете да избирате - ще сте работодател или служител? | Бизнес.dir.bg
Коментари
Въпроса е тъп и отговорите са тъпотия. Трябваше да има отговор: Искам да съм собственик на фирмата.
Аз от преди около година регистрирах фирма и работя като контрактор за големи фирми. Пак имам нещо като шефове, но ако не ме кефят мога поне няколко пъти да кажа стига. Даже в началото си мислех един или два пъти да го направя. Посля като помислих малко по-дълбоко. Абе чакай бе, на ден изкарвам една четвърт от заплатата си като бях служител, защо да се правя на "дръж ми шапката", правя каквото са ми казали, ако нищо не са ми казали нищо не правя и готово. Ей, родих се. В момента всичко ми е едно леко, леко. Обаче да съм работодател, аз не мога. Първо, както аз си правя нещата втори не може така да ги направи. Второ, мен ми е жал за работниците, като знам, че от труда му аз ще изкарвам три пъти отгоре, не това не е за мен. Чорбаджия няма да ставам. Нещо ако искат децата да се начут и с тях нещо да правим заедно може, но външни хора не.
За момента ме устройва да съм служител. Върша си работата, взимам си парите, през другото време да не ме занимават.
За микро- и малкия бизнес няма абсолютно никакви стимули. Абсолютно никакви! Сблъскващ се с огромна бюрократщина. За да работи фирмата ти нон стоп трябва задължително да се самоосигуряваш, макар и на минимална, като управител. Нищо че имаш и друга работа, на която си осигурен от работодателя. Плащаш счетоводство, осигуровки, такси за банкови сметки и за да поддържаш тези разходи, работиш на още две места. И нямаш никакво време да помислиш как да си развиеш бизнеса. Няма разбиране за това. Идеята е да те откажат и да си служител някъде с 1500 лв. заплата, да мрънкаш, да си недоволен и да изкарваш парите на някой друг, това е, уви. Ако имаш от родители пари, наеми, наследства или имаш богат мъж/жена и т.н., тогава вече може.
Мисля, че в момента няма много желаещи да стартират собствен бизнес. Причините са много. Изненадан съм от резултатите, които показват обратното. Не зная доколко са реални или по-скоро показват само желание. От желание до действие има разлика.
Според мен показват желание. Не е лесно и трудно достигаш момент на печалба и сигурност, но за да го разбереш, трябва да пожертваш целия си живот или да го заложиш на карта. Собствен бизнес лесно започват хора с наличен капитал (от родители да речем, или съпруг), но реализирането на печалба (ако нямаш уредени пазари), е Божа работа. :)
Бях служител. Обичах да съм служител на работодател, който е умен, добър и принципен, който съчетава висок професионализъм и човечност. Не обичах да съм служител на обратния тип работодатели. Направих си моя фирма. Оздравях (чисто физически) от болести, породени от стрес и освободих време за дома си (но съм жена и не се очакваше от мен да изхраня семейството). Бих дала работа на хора само ако мога да си позволя да бъда първия тип работодател и да ги третирам с достойнство.
Май и в това отношение жените мислим по различен начин. При мен на младини мотивацията беше точно същата - предпочитам да съм служител на готин шеф, а не да се занимавам със собствен бизнес и всички бакии покрай него. На 6-7-10 среща с БГ шефче идиот, шуробанаджанащина в действие и само едно прескачане на трапа от заболяване от стрес, си научих урока, че съм прекалено ценна да се прахосвам да работя за изедници, та се наложи сама да си стана шеф. В един момент усетих, че аз и тук съм си вълк единак - най-добре работя сама, тоест без шефове, без подчинени, дори и без колеги, тоест съм си уан (уъ)мън шоу (бях го написала на английски, но не пусна коментара - с удоволстовие бих писала само на български, но някои от нещата, които искам да включа в оригинал не са на български просто и идея си нямам как точно се превежда на български). Да, но това пък много ми ограничава избора на проекти, така че се налага да се правят компромиси. Собствен бизнес, особено с по-големи мащаби, както е при част от близките ми, не си и помислям - дори и да бях млада, здрава и права, а аз уви не съм, толкова скъсани нерви, ходене по мъките, рекетьори, некоректни партньори и служители, глобална икономическа криза и свити пазари и прочие - не, това никога не бих си го причинила, освен ако наистина не ми се налага.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}