Тази работа не е като онази другата работа
Навикът на настоящото работно място
Обратно в новинатаКоментари - Тази работа не е като онази другата работа | Бизнес.dir.bg
Коментари
1. Що не си смените заглавието - и така е смешно, но още по-смешно би било направо да копнете от известната песен и да го направите "Кой туи нещо, дето мяза на онуй нещо". 2. Не агитирайте хората да преценяват и поемат отговорнистите, с които биха ги натоварили на работното място. Та те имат великолепен пример, как се "прави това" на най-високо държавно ниво. Отрицателен пример. След промените в Конституцията беше създадена така наречената "домова книга" - списък на лицата, които могат да бъдат избрани за служебен премиер. Тоест, това е една предвидена и включена в служебните им задължения отговорност. Макар и евентуална, но я има. И какво се получи? Повечето от тях отказват да го направят. Само една жена - заместник омбудсман постъпи "мъжки" - подаде си оставката. Останалите нямат нищо против високите държавни длъжности със съответните огромни заплати и допълнителни бонуси. Но откровено, явно и нахално отказват да поемат отговорнистта, свързана с тези длъжности. А вие искате от хората да го правят. Рибата се вмирисва от към главата. 3. Всяко работно място (особено в офис) има своите допълнителни неписани задължения и отговорности - незаконни, но съществуващи. Невписващи се в определението комфорт. Не става дума за правенето на кафе и пазаруването за всички, макар че и това го има. Най-често ставадума да се носи някой на гърба - да се върши работата на някой близък до собствениците или шефовете - роднина, приятел/ка, любовник/ца или просто "завеждащ кефа на шефа" и "завеждащ жената на щефа след кефа" ... Никой и никъде няма да ги обяви на интервютата. И естествено - хората често са изненадани крайно неприятно от подобни допълнителни натоварвания.