Ливанският премиер обяви първия дефолт в историята на страната
Валутните резерви на страната са намалели до обезпокоително равнище
Обратно в новинатаКоментари - Ливанският премиер обяви първия дефолт в историята на страната | Бизнес.dir.bg
Коментари
И за капак имат 2милиона сирийци,които работят за жълти стотинки.И никой не помага на Ливан за бежанците.
Интересно кои са кредиторите на Ливан.Мисля, че най-вероятно това са Саудитска арабия и държавите от Залива.Тази криза може да повлече и други държави.
Съмнява ме. Вероятно Иран е набутал доста пари в Ливан.
Конфиктите в държавите от Близкия Изток са заложени още в годините след Първата Световна война, когато държавите победителки Англия и Франция си поделят остатъците от Османската империя. Сирия като област от Османската империя е включвала освен днешна Сирия още и днешен Ливан, Йордания, Израел, части от Ирак и Саудитска Арабия. Англичани и французи са разчертали граници на измислени от тях нови държави по начин, който устройва единствено тях без да се интересуват от коренното население там. В много случаи границите минават по средата на земите на някое от арабските племена, като по този начин хората от една общност изведнъж се оказват в 2 различни държави. Така че не коленното мюсюлманско население е виновно, а колонизаторите от европейските западни държави и на по-късен етап икономическите интереси на САЩ. Има една книга на един английски журналист, сега не си спомням името. Книгата се казва "Лорънс в Арабия", документална е и описва в подробности тези събития, както и исторически проследява опитите на ционистите за създаване на еврейска държава в Палестина, които опити датират още от годините след Първата Световна война. Така че за всичко, което се случва днес вина носи единствено алчният империалистически интерес на Англия, Франция и САЩ и разбира се на по-късен етап на СССР. Но в самото начало са били единствено Англия и Франция.
Има ли просперираща държава ,бедна на природни ресурси управлявана от чалми?Дори тези с добра икономика управлявани от християни,след изгонване на последните пропада в пропастта.
Рашата поддържа мюсюлманите и сирийците в Ливан , а Франция и САЩ - християните ! Защо ли не се учудвам !?
Процъфтяващата през 60-е и началото на 70-е години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода 1975 – 1990 г. След арабско-израелската война от 1948 г. Ливан става дом за над 150 хил. палестински бежанци. От 1970 г. до 1973 г. ООП е в центъра на Йорданската гражданска война, която пропъжда голяма част от палестинските бойци и бежанци в Ливан. До 1975 г. те вече са 300 хил. души, създавайки държава в държавата в Южен Ливан. ООП става все по-силна и по-силна и изиграва главна роля в Ливанската гражданска войн На 13 април 1975 г., в отговор на опита за убийството на водачите на един от християнските кланове, членове на неговата партия разстрелват палестинци в един от кварталите на столицата Бейрут. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан. Във войната взимат участие САЩ, Франция, Израел и Ватикана на страната на християните, а за мюсюлманите се сражават СССР, Сирия, Палестина и арабските страни. Това е една от войните взела най-много цивилни жертви в рамките на арабско-израелския конфликт. През октомври 1989 г. се формулира договорът от Таиф, но президентът на Ливан не го приема. Според него той е в ущърб на ливанските интереси и той настоява за незабавна евакуация на сирийските сили от Ливан. Следващите години са белязани от жестоки гонения и репресии срещу инакомислещите. Избиват се стотици антисирийски настроени ливанци. Сирийското влияние се разпростира сериозно над Ливан, назначават се хора на по-важните постове във властта в държавата. Така вътрешната и външната политика на Ливан са под прякото ръководство на Сирия. След скандалното удължаване на мандата на президента Емил Лахуд, премиерът Рафик Харири си подава оставката. След намесата на ООН през 2004 г. натискът върху Сирия се усилва и през 2005 г. тя изтегля войските си от Ливан. Харири е убит в Бейрут след взрив с мощност 1000 кг. тротилов еквивалент на 14 февруари 2005 г.