Коментари - Колко често сменяте работното си място? | Бизнес.dir.bg

Зависи много. Ако попаднеш в голяма компания, която ти предоставя реално кариерно развитие и адекватно заплащане, може до пенсия да работиш там. Ако работиш в малка компания и една година е много. Освен заплащането е важно и мениджърите да са точни, иначе е само късане на нерви. Разбира се, най-доброто е собствен частен бизнес.

Най-добре е частен бизнес. Не е най-лесното, защото трябва да си всичко, поне в началото, но за мен е най-добрата опция. Имаш възможност да се развиваш, т.е. да развиваш бизнеса, а заплатата не зависи от шефовете, а от теб самия. Разбира се, рисковете са далеч по-големи, но за мен си заслужава. Жалко е да се види, че толкова малко хора искат да се занимават с това, повечето предпочитат да са на някаква заплата, от която да се жалват непрекъснато :)

" Всички шефове са еднакви, само телефонните им номера са различни!", както казва колега.Търсят се неми катъри, работещи денонощно; жени, мъжемразки и без желание да стават майки; необразовани " кадри', всички те да са готови да осигуряват максимална норма на печалба с минимум заплащане. Ако може работещите да са на до 25 г. и 10 г. стаж по специалността... А, ако задаващ " глупави въпроси" и " саваш много акъл" си нежелан! Аз не желая такива шефове и честичко си сменям работното място, като вече работя за благото на друга държава, в която се оценяват всичките ми " отрицателни качества" и получавам това, което ми се полага, включително и уважение!

Противоречите си! Аз също пробвах, но държавата те смазва!

На всеки 6 месеца. За 300 лева всичко правя.

Най-добре е частен бизнес и разни балъци да ти бачкат извънредно за минимално заплащане/осигуряване, а ти да си караш БМВ-то и да ги псуваш колко са прости.

Объркал си сайта - този е новинарски. "Правя всичко за 300 лева" е за други сайтове.

шега на ковидиот ли е? при създалите се обстоятелства колко хора са загубили работата си заради идиотския ви вирус? маскените капути срам нямате!!!

ще дойде, споко

В България всеки иска да е шеф, да е началник, да е войвода, да е главния герой и каубоя с бялата шапка. Всеки гледа колата на шефа, жената на шефа, телефона на шефа. Но никой не се замисля, че този телефон звъни и в 11 часа вечерта. Всеки в "без 15" запразнява, но за собствениците на частен бизнес няма работно време и отпуски. Цялата отговорност за работата на фирмата е отговорност на шефа, всичко, винаги, навсякъде. Той може и да няма печалба този месец, но заплатите трябва да се изплатят, иначе следват дела и глоби. Така че, колата, жената и телефона може да са хубави, но хайде да се замислим какво стой зад тях. Дори и да са далавери на ръба и отвъд закона, пак трябва да живееш с риска една сутрин да те посрещне ГДБОП, а не хубавата ти секретарка. И затова самостоятелния бизнес не е за всеки. Всеки може да се пробва, но не всеки ще успее.

Не всички под общ знаменател. Ац, примерно не съм искал да съм шеф. Направиха ме насила. И за какво, за едни 325 лв. отгоре върху заплатата ми, която и без това е достатъчно висока. Тия 325 лв. не ми се отразяват по абсолютно никакъв начин. Но, отговорностите са много. Ето, подчинените ми са хоум офис, въртят се на седмица по един с мен, а аз съм нон-стоп. А за гешефти, мого съм далеч от това, защото имам някои нагледни примери, а и много добре знам какво става. Но, както се казва, интереса клати феса. Ако няхой ми даде още 2000 лв. отгоре в/у моята заплата, паля мотора с 200 без да се обръщам.

Тактично се подминава една важна причина за напускане на работа - клпавите шефове.