Коментари - Какво най-много ви липсва от работата в офис среда ? | Бизнес.dir.bg

Нищо не ми липсва. Шефката дори отчита със задоволство, че КПД ми се е вдигнало и веднага забелязала, че работя и след "приключване на работния ден". Понякога съм оставал, да оформям документации и до полунощ както съм си в нас - нещо, което не пипвах, когато ходех във фирмата.

Готините колеги, предизвикателствата, обсъждането на различни идей!

от позицията на Мениджър мога да кажа че много трудно се контролира работата на екипът установих че за жалост в екипът има служители който се скътават което ни принуди да инсталираме програма за периодично отчитане на случаен принцип на работата от лаптопите, което ни праща скрийншот на десктопът за жалост установихме че има колеги който се възползват от ситуацията и е отнасят несериозно към текущите задачи което ни накара да въведем и система от санкций

Ако можех да ти дам три минуса, щях да го направя. Заради трите ти довода. Обиколил съм толкова фирми, че вече не ги помня. Над половината колеги винаги дразнят; за предизвикателствата щеше да ми е смешно, ако не ми звучеше идиотско; никъде никакви нови идеи не съм обсъждал с никого... за 26 години стаж. Всичко се натиска за едната заплата, мрънка и се прави, че работи и само се чуди как да натопи някой или да го злепостави, за да изпъкне.

По принцип не правя коментари за правопис, ама тук... добре, че не си ми мениджър, драга Зарина

Меринджей, тези главни бикви, запетайки и точки за нищо ги нямаш. Напомняш ми на регионалия - пита с удивителна, нарежда с въпросителна.

Смрадта от некъпани колеги. Постоянното говорене на висок глас, на диалект. Мрънкането.

Само като видях Меринджей, и викам "ше пропусна"...

Момент, да помисля. Липсва ми онзи никаквец, прекият ми ръководител. Който говори със силен селски диалект и не спря да ми краде проекти, за да ги представя за свои. Липсва ми колежката срещу мен - злобно, 40 килограмово джудже, което само се чуди на кого да си прехвърли проблемите. Липсват ми виковете на шефа в понеделник сутрин на дежурната оперативка. Иска невъзможни неща, в невъзможни срокове в невъзможната си фирма. Нито една цел не е постигана до сега, заради което един бонус не е дал на никого, никога. Въпреки, че са отбелязани ясно, кой за какво може да ги получи. Липсва ми миризмата на мухъл в офиса при лошо време. Лиспва ми бръмчащия климатик до мен. Липсва ми гледката от прозореца - стар, напукан зид. Липсват ми и глобите от по 20 лв, за това че съм закъснял с 12 секунди при чекирането. Липсва ми и общата миризлива тоалетна, за която се водят многогодишни войни, кой е бил наред да я чисти.

Поне пет минуса, заради неграмотността.

И моята шефка отчита със задоволство, че вкъщи съм по-продуктивен и спокоен. Иначе все се напрягах някой да не влезе...

Колегите не си ги избирам, за да ми липсват кафето и разговорите помежду ни. С тези, които са ми симпатични и сега си общувам. Не ми липсва по час път в топ трафик до работата и обратно и шума в офиса, нито живота в София.

Колегите не, ма колежките...