Как да напуснете работа като професионалист: Съвети за перфектна раздяла с шефа и колегите
Решението говори много за Вас като професионалист
Обратно в новинатаКоментари - Как да напуснете работа като професионалист: Съвети за перфектна раздяла с шефа и колегите | Бизнес.dir.bg
Коментари
Намирам си нова работа излизам в дъъъълъг болничен, пускам си предизвестието, накрая отивам да си взема книжката и чао. Няма кво да се обяснявам като пазарът на труда е свободен.
Пишеш един прощален мейл и го завършваш с К еер У оирселф Р оситиве за бившата фирма. И толкова.
Това се случва горе доли само в книгите за популярна психология. Истината е, че хората напускат заради токсична среда и лошо заплащане. КОлкото пъти да си говоря с колеги всички ми казват: не работи за българска компания. Е, то и "западните" не са по-различни. Интриги и шуробадженащина има и там. Най-леснос е случва, ако мъжът ти е на висока позиция. Ей така след 3 месеца на джуниър мениджър се превръщаш в чудото на компанията и си синиър мениджър. После омазваш цял един отдел и бягаш в многооооо по-различен отдел. И оставяш хората да ти забърсват осраното. Да, западна компания. Да, много е яко когато си извадил късата клечка и това чудо ти е мениджър, а твоят опит е 8 години на управленска позиция. Още по-лошото е, че всички виждат и никой нищо не прави по темата. Та, да напуснете тази среда поп описания начин :)
Просто си пускаш молба и това е. Това е излишна и натоварваща драматургия на " специалист", който иска да си осмисли съществуването. С когото си в истински добри отношения, включая шефа, те щи си останат.
Намирам си нова работа, ако старата е гадна съм готов да работя някъде и за по-малко пари, с надеждата да е по-спокойно Пускам си отпуска, после молбата за напускане и може и малко болнични.... Само на едно място съм напускал с 30 дни предизвестие, ама беше готин колектив, нищо че шефа се бе скапал (шото вече спеше с яйчарката)
какъв късметлия съм бил, че за последните 20 години в индустрията, са ме наемали за това, което мога да правя, защото с липсващата ми емоционална интелигентност и нулево чувство за семейна лоялност към работодателите, щях да стоя безработен и да похарча цяло състояние за курсове и грамоти по емпатия и доброта в някоя онлайн академия...
Зависи от шефовете и колегите. Ако са били коректни с мен и аз ще съм коректен с тях. Имам бивши шефове и колеги с които се събираме поне по два пъти в годината. Имам и такива които ако ги видя бих им набил шамарите на момента. Но като цяло, не се обяснявам много. Не съм и длъжен. То е ясно - дали са ми по-добри условия. това е. Тръгвам си и край!
Отиваш, казваш, че днес ти е последния работен ден и напускаш. Цял такава статия да напишеш за нещо елементарно като напускане.
как ще се разделя... Щом си тръгвам, значи са ми писнали до козирката. Подавам си предизвестието и си взимам колкото дни отпуска са ми останали. Изобщо няма и да разберат, че си тръгвам.. Уж отпуска, това-онова, а се оказва за постоянно ;)