Енергийната трансформация вече е сред ключовите инвестиционни политики, които бизнесът трябва да води. Компании като "Солвей Соди" дори имат специална пътна карта, която да следват, за да направят своя преход от изкопаеми горива към такива от ново поколение, които щадят околната среда. Производителят на калцирана сода се е фокусирал върху нова инсталация за производство на пара от алтернативни горива. Това ще спомогне да бъде заменен петрококса като енергиен източник, а оттам ще се намалят вредните емисии в атмосферата и ще се обнови основна част от производствения процес. Дружеството вече започна и инвестиции в зелена енергия, като на покрива на една от административните сгради вече има изградена соларна инсталация, сподели пред Dir.bg инж. Тодор Николов, който отговаря за енергийния преход в "Солвей Соди".

Дружеството занапред смята да увеличи използването на биомаса като алтернативно гориво, в комбинация с RDF горива. Всичко това ще създаде над 1000 работни места по цялата верига за доставки, като ще е от полза на земеделците в региона, обясни инж. Николов. Той настоява обаче правилно да се оползотворява и отпадъка у нас, а не да се депонира просто на някое сметище. Това е и част от смисъла на кръговата икономика все пак.

Инж. Николов, разкажете ни малко повече за вашето инвестиционно намерение? Как смятате да замените петрококса, който използвате в момента и е вносен енергоизточник?

Инвестиционното намерение, което внесохме, е свързано с енергийната трансформация на енергопроизводството в завода. Промяна, която следва пътната карта за спиране на използването на изкопаеми горива до 2030 год. - цел, която Групата Солвей обяви и следва през последните години. Идеята е да се заменят използваните до момента петрококс и въглища за производство на пара и електричество за собствени нужди на завода с алтернативни горива. Те ще бъдат две разновидности. Първата, алтернативни горива, получени от преработката на неопасни отпадъци и втората, т. нар. неатрактивна биомаса - слама и други агро-остатъци.

Проектът е базиран на производството на пара с високи параметри, 240 тона на час, която ще осигурява около 40% от собствените нужди за производство на калцинирана сода и бикарбонат. Говорим за годишна производителност около и над 8 100 часа, както и брутна ефективност на използването на първична енергия над 80%.

Проектът е изцяло ориентиран да стимулира и насърчи използването на местни ресурси при ограничено използване на вносни такива, когато и ако това се налага. Годишното количество първично гориво при средна калоричност от 4 МВч/тон възлиза на около 450 хиляди тона.

Технологията се основава на класически и добре познати техники в енергетиката и не е много по-различна от един съвременен енергиен котел за биомаса, въглища или други твърди горива. Говорим за термично третиране, чрез изгаряне, на алтернативни горива, получени от обработени неопасни отпадъци. Изгарянето е надежден и контролиран процес, при който, при определени температура и време на престой в пещната камера, се постига пълно изгаряне на подадените горива. Отделената в пещта топлина, както и топлината на димните газове загряват водата, която се превръща в прегрята пара с определени параметри. Тази пара служи за комбинирано производство на процесна пара за целите на производството на сода, както и електроенергия за собствено потребление от самата инсталация и от завода. Именно това прави тази технология високоефективна и гарантира поставените от ЕС изисквания и критерии за устойчивост и кръгова икономика, т. нар. "таксономия".

Снимка: Солвей Соди

Две са утвърдените технологии за изгаряне на алтернативни горива, признати като най-добри налични техники - изгаряне в скарен котел и изгаряне в котел с кипящ слой. Тук бих искал да уточня, че след прилагане на изискванията на ЕС за спиране на изгарянето на необработени битови отпадъци, което можеше да се осъществява единствено и само в скарни котли, на това техническо поле навлязоха и технологиите от енергийния сектор, а именно котли на кипящ слой, включително и на циркулиращ такъв.

Има още една технология, която е доста разпространена в скандинавските страни - газифициране на алтернативни горива. Тя води до производството на синтетичен газ, който се изгаря в котли, близки до тези на природния газ.

Димните газове преминават през многостепенна система за пречистване, където се отделят и наличните киселинни съединения и тежки метали. Последната степен на очистване ще се основава на използването на бикарбонат и активен въглен - SOLVAir® - технология, който е разработена с участието на Солвей и която, засега, няма алтернатива в качеството на очистка на димни газове.

Контролът на емисиите, техните нива, заложени в нормите на ЕС, са доста по-ниски от тези за въглища и газ, като за част от показателите те са в пъти по-ниски.

Тук е място да спомена, че в Европа има над 500 инсталации за термично третиране на отпадъци, в които се използват около 100 милиона тона отпадъци, които се изгарят, вместо да се депонират. Част от тези инсталации обслужват индустрията, а други домакинствата за целите на централизираното топлоснабдяване.

Под биомаса да разбираме ли отпадъци от земеделската продукция или говорим повече за RDF гориво и оползотворяване на отпадъците от бита в индустрията?

Бихме искали да сме гъвкави относно микса на първични горива. Т.е. в години, в които има повече биомаса, ще можем да я оползотворяваме приоритетно, като в периоди, в които има пиково производство на RDF, ще може да се да се използва повече този тип алтернативно гориво.

В рамките на т. нар. неатрактивна биомаса влиза сламата, която днес периодично се използва за торене, но с по-дълъг цикъл на разграждане и по-дълбока оран, което генерира и по-високи оперативни разходи на земеделските производители, но така също и стъблата от царевичното и слънчогледовото производство, които често не се оползотворяват и се изхвърлят на полето или на импровизирани сметища.

Снимка: Солвей Соди

Какъв ще бъде икономическият и екологичен ефект от проекта за вас и региона? Вашият проект ще спомогне ли на България да постигне целите си за третиране и депониране на битовите отпадъци?

Икономическият, социалният и екологичният ефект се вписват изцяло в принципите на кръговата икономика. Поради късият въглероден цикъл на алтернативните горива, прекият ефект от икономията на емисии, е оценен на 300 000 тона на година. Ако включим и използването на биомаса, този ефект може да достигне над 400 000 тона годишно.

Говорим за пряка инвестиция в размер, който предстои да се уточни, но на този етап е остойностена на около 350 милиона лева. Тази инвестиция ще доведе до временна заетост на около 200 човека в рамките на 3 години, както и постоянна такава на над 45 висококвалифицирани оператора, след пускането й в експлоатация. Тук е и мястото да се спомене за ефекта, свързан с веригата по управление на отпадъци, който ще е много над цитираните нива и на този етап се равнява на над 1 000 - 1 200 нови работни места.

Другият ефект е свързан с правилното обработване на отпадъците. Ако всеки един килограм отпадък се събере, сортира, обработи, така че да се отделят материалите за повторно използване /рециклиране/, органичната компонента, която ще послужи за производство на тор и/или биогаз, инертните материали, то остатъкът, който ще се равнява на около 350 грама от този 1 килограм, попада в категорията на алтернативните горива. Това ще доведе до спиране на депонирането на недобре обработени отпадъци, неконтролируемото гниене и отделяне на метан, който е над 25 пъти по-интензивен замърсител от отделените въглеродни емисии при изгарянето на алтернативни горива.

Според наше проучване прилагането на един нормиран или стандартизиран подход при обработката на неопасните отпадъци, битови, търговски или индустриални, ще доведе до производството на около 350 000 тона нормиран RDF с добро качество, както и до спиране на прякото депониране на над 450 000 тона отпадъци в Североизточния регион на България, според някои статистически източници.

Прилагането на подобен подход ще привлече инвестиции в този сектор, работни места и по-зелена среда в нашите общини. Отварянето и използването на нови депа за отпадъци е в противовес на идеята за осигуряване на устойчиво бъдеще за нашите деца и внуци, а този проект би допринесъл значително за решаването на проблемите с управлението на отпадъците в краткосрочен план. Нека разглеждаме правилното третиране на отпадъците като истинския заместител на изкопаемите и вносните горива, а не като боклук.

Тук бих искал да припомня заложените пред страната цели до 2035 година: 55% рециклиране, 10% депониране и 35% алтернативни горива за термично третиране или изгаряне. Към днешна дата има производство на алтернативни горива в София, Варна и няколко по-малки инсталации в Южна България.

Снимка: Солвей Соди

Какво показва досегашният ви опит с използването на RDF гориво?

В един от заводите на Групата в Германия вече от 10 години се използват подобен вид горива. В ход е реализацията на два нови проекта във Франция и Испания, като този в Домбал (Франция) е малко по-малък от проекта в България.

Бих искал да поясня, че производството на такъв вид горива в България все още не е стандартизирано и това следва да се направи възможно най-скоро.

Както споменах, в Европа оперират около 500 инсталации, използващи почти 100 милиона тона алтернативни горива. Те са реализирани както в индустриални предприятия за производство на пара и ток, така и в много общини за целите на централизираното топлоснабдяване и производството на електрическа енергия. Емблематични примери са инсталациите във Виена, изградена в центъра на града, съоръженията в Париж, Копенхаген, Лондон, както и в много други по-малки европейски градове.

Тези инсталации, с цел прозрачност, гарантиране качеството на въздуха и щаденето на природата, имат много по-строги изисквания от централите, използващи въглища и газ. Те не носят риск за хората, водата, почвата и въздуха, тъй като надеждните и съвременни технологии, процесите на многостепенно пречистване на димните газове, както и постоянният контрол, са гаранция за прилагането на най-добрите налични техники и технологии.

Снимка: Солвей Соди

Какви други инициативи за декарбонизация и възобновяем ресурс планирате? Очаквате ли много предизвикателства при започналия вече зелен преход?

Имаме много ясно определена Пътна карта, която е условно разделена на два период - до 2026 и след 2030 година. В краткосрочен план, до 2026 г., търсим устойчиви решения за замяна на изкопаемите горива и петрококса. За съжаление и поради факта, че сегашните технологии не са достатъчно напреднали и индустриализирани, те не могат да се базират на водород или възобновяема енергия.

Има индустрии, които използват пара за целите на производствения си процес и когато говорим за мощност над 50 мегавата, единствената съществуваща алтернатива е биомасата и алтернативните горива от отпадъци, поне в перспективата от 8-10 години.

Водородът, био метанът се приложими за малки инсталации. Възобновяемата електроенергия е приложима за производства с електропотребление или с възможност за електрификация на процесите си.

Връщам се към "Солвей Соди". В момента реализираме първия проект за реконструкция на един от съществуващите котли на циркулиращ кипящ слой, така че да може да използва до 30 % биомаса в горивния микс, което дава ефект от намаляване на емисиите на годишна база с 245 000 тона въглероден диоксид. Този проект би трябвало да е готов до края на 2022 година.

Другият проект е този, който обявихме с инвестиционното намерение, а третият е свързан с процесна иновация и използването на биомаса в технологичния процес на содовото производство. Проект, който все още е в процес на проучване и валидиране на технологията.

Имаме и вече реализиран малък проект за производство на електроенергия на базата на слънчева енергия, парк от 4 МВт, който е локализиран в един от филиалите в Провадия и покрива 20-25% от собствените нужди на дъщерната компания на "Солвей Соди" - "Провадсол".

Целта е да гарантираме производството на калцинирана и сода бикарбонат на конкурентни цени в дългосрочен план,, за да продължаваме да съществуваме, произвеждаме и да се развиваме устойчиво, гарантирайки и занапред уважението и грижата за служителите, местната общност и природата.

Снимка: Солвей Соди


Материалът е изготвен със съдействието на "Солвей Соди".