Коментари - Имате ли навика да давате непоискани работни съвети? | Бизнес.dir.bg

Давах, виждайки, че се правят фрапиращи грешки, че тези грешки периодично се повтарят. После остарях и помъдрях, видях, че едни хора са си уредили живота, правейки и поправяйки едни и същи грешки. И други хора са си уредили живота - намирайки едни и същи грешки, с което оправдават необходимостта от себе си. А аз просто напускам, ако забележа такъв стил на работа.

В момента давам за всяко нещо съвети на колегите в екипа, защото съм с най-голям опит. И защото сме нов екип и още се сработваме. Та искам да им взема страха (уважението). Но след още два месеца мисля да спра да ги упътвам предварително и да се намесвам само при въпрос от тяхна страна. Получава се нещо като да ги обуча във фазата на сработването и след това да ги оставя в дълбоките води.

Преди давах съвети. Никога не съм си мълчал, и като нещо не е наред го казвах. Два пъти ме уволняваха, щото много ми знае устата. Единия път в България другия път в Германия. Разлика беше, че в Германия като ме уволниха, отидох във Волксваген и с обещетението си купих кола. От 5 години не давам съвети. Чеша си ташаците по цял ден и работаа не ми е много голям приоритет, но заплатата ми е най-високата която някога съм вземал. Като се замисля, в началто на кариерата си бях работил вече три години, няма събота няма неделя, по 10-12 часа на ден. Имах един колега, и той ми каза "Като си сменяш работата, или го правиш за повече пари или за по-малко работа". До този момент "за по-малко работа" не ми беше минавало през акъла. Човека се издигна мисля, че стана депутат.

Не давам штото нямам работа. Штото всички ме мразят штот съм много умен и не ме вземат на работа штото ми завиждат. На 44 години съм и нема работа. Хубаво че е мама дет има пенсия и ми даа по 10 лева на ден.

С моите колеги почти не говоря. Анимационни герои, дето си барат мекия по цял ден и чакат заплатата. Да разчиташ на такива хора да ти осигуряват работа непрестанно е убийствена емоция. Вероятно ще напускам, за не знам кой път през живота си. Не мога да с барам мъдете като тя по цял ден. Искам работа! Повече и добре заплатена. Повече искам само умен шеф и човешко отношение.

Давам съвети особенно на нови и некадърни колеги. Обиждам ги, топя ги на шефа, постоянно им подливам вода и никога не им помагам. Колкото повече се дънят, толкова по-ценен ставам аз. Не ми дреме за другите, аз съм си бг.егоизт.

Зависи в коя държава го давам. Ако е в Англия, комуникацията, изявата, и активноста се считат за положително и дори нормално нещо. Подхвърлянето на добри или лоши идеи е част от живота, но крайната цел е да придобием опит и да сме отворени към всякакви предизвикателства. На български да се пробва от всичко че технологията всеки ден се променя. Така а сега в моята любима държава. Тук има така наречените хипократи, искат едно правят друго, сочат с пръст кой е казал и съответно виновника. На тях не им пука за работата, а дали си дошъл на време и в колко си излязъл, има много некадърници шефове които имат бизнеси и управляват с емоции. Тоест не знаеш от коя страна на леглото е станал и в БГ не знам дали сте забелязали но с минимални изречения хората се опитват да се разберат. Например, пусни ги отгоре, завиите ги с онова ей там, оставете ги някъде те вдруги ден ще се обадят от фирмата да ги вземат. На другия ден идва и почва, айде бе не са ли готови след един час идват да ги взимат, аааа щоо са завити с това нали ви казах с онова, а тези отгоре трябваше да ги махнете и да вземете по калпавите от средата. България е като един развален телефон и всичко е все някаква схема, все някаква команда и все някаква глупаво излишна работа. Никакви условия и никакви пари за консумативи. И после шефът говори как се радва младите да се връщат от чужбина защото само те ще ни оправят....пък аз влизам да си давам оставката (жик так)

но на жена никога! Само скандал може да произтече и дълго време ще бълва отрова по теб. Че ще направи обратното е повече от ясно

Не винаги, даже по-скоро по изключение, само когато съм убедена, че не може да не се намеся - просто предпочитам да съм виновна с действие, отколкото с бездействие. Но вече сравнително бързо започвам да схващам кога си имам работа с невменяем индивид, на когото просто няма смисъл да се обяснява. В такива случаи също не мога да го оставя да си разиграва коня и последствията от неговата/нейната некадърност да са и на моята глава, така че съветите са заменени от критики и псувни (особено мъжленцата май само от това разбират, всички други изразни средства явно са им прекалено сложни) и въобще не искам разрешение да се включвам. От друга страна, когато съм имала някакъв проблем и съм получила непоискан съвет/помощ, който ми е решил проблема, наистина го оценявам и обикновено гледам да върна жеста.

Конкуренцията е голяма ,затова не трябва да се помага.

За съжаление се превърнахме в държава с много знаещи и малко можещи.....и първите само дават акъл без да могат в повечето случай на принципа "аз съм чул, че така се прави"