17-11-2017 20-11-2018

Готовността на България да приеме еврото

Анализ на Петър Славов, Председател на Управителния съвет на ПроКредит Банк

снимка: ПроКредит Банк

Готовността на България да приеме еврото

Анализ на Петър Славов, Председател на Управителния съвет на ПроКредит Банк

08:22 | 15 април 2024

| Автор: Виктория Петрова

0 7131 снимка: ПроКредит Банк

Отдалечаваме ли се от еврото и Еврозоната? Какво е еврото? Какво ще се промени? Какво няма да се промени?

Защо да се отдалечаваме - обратното, приближаваме се, все по - малко остава.

Не съм политик и не искам да коментирам политическата ситуация. В критериите от Маастрихт, мисля че бяха от 1991 година, няма изисквания, за да влезе една държава в Еврозоната, че трябва да има стабилно правителство и политиците да не се карат по вестниците.

Изискването е да не се превишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите най-добре представящи се страни (тук също има уловки, дефлацията е проблем, а не успех).

От друга страна обаче, когато в една къща има скандали, нито някой им ходи на гости, нито ги канят на гости.

Ние последните месеци имахме нещо много важно, политическо почти единодушие, политическа воля и съгласие за влизане в Еврозоната и това веднага беше отчетено от западноевропейските ни партньори.

Сега всички знаят, че проблемът, параметърът, който не изпълняваме, е изискването за максимално ниво на инфлация за определен период от време. Знае се и, че е почти невъзможно до края на май месец ние да го покрием този критерий.

През месец юни тази година излиза докладът, следващият е след две години. И то точно тук се вижда тази добронамереност, която беше досега и благоразположение, положителна нагласа.

Сигналите, които идват са - ок, няма да успеете до май, но няма да чакаме две години, когато би трябвало да е следващият доклад. Ще видим септември, ако трябва в края на годината - ще видим как сте и, ако е на ред инфлацията, ще ви поканим. И това е много ясен сигнал и много положителен. Сега при тази политическа обстановка, аз не се наемам да го коментирам.

Лично се надявам и вътрешно съм убеден, че 2025-а ще влезем в Еврозоната. Банковият сектор ще е готов, националната платежна система - също. Ние банките вече започнахме да се готвим сериозно, платежната система също, за държавния апарат - не знам. Там са десетки институции, предприятия, агенции ... не знам дали и кога и как ще си настроят системите.

Подценяваме ли предварителната информираност на обществеността по темата и закъсняваме ли кампанията за еврото?

Що се отнася до населението, това е много сериозен въпрос. Ние се заблуждаваме, че когато на нас като специалисти ни е ясно всичко и на хората им ясно. И когато ни задават въпроси, реагираме - ама какви са тези елементарни въпроси. На хората обаче трябва да им бъде обърнато внимание и да им се отговори разбираемо на всичките им страхове.

Прибирам се онази вечер и на стълбите, аз живея на бул. "България" в обикновена кооперация и комшията възрастен, ме пита — аз имам 10 000 лв. спестени, сега щели да станат 5000 евро, т.е. наполовина и отгоре на това и цените щели да се повишат.

България не е само София и тези, които работим в банковата система. Това са обикновените нормални въпроси на хората и ние трябва да отговаряме на такива въпроси.

И затова, ако си проведем задълбочено и сериозно информационни кампании, хората не би трябвало да се притесняват. Няма нищо страшно. В тази кампания трябва да участваме всички, държавни институции, ние - финансовият сектор, журналистите и трябва да сме последователни, прозрачни и откровени.

Но както се казва - насила не може да дадеш, може само да вземеш. Т.е. трябва ние да си свършим работата, а и да демонстрираме международно, че сме зрели и предвидими в поведението си. Тази предвидимост - тя е много важна.

Основното притеснение на всички е ще има ли висока инфлация, когато България влезе в Еврозоната? Какво ще стане?

Инфлацията е макроикономическо понятие и то е различно от движението на цените на определени групи от стоки и услуги за определен период от време. За по-висока инфлация, поради евентуалното ни влизане в Еврозоната, няма фундаментални макроикономически причини. И да е имало преди, както някои казват, беше отдавна и не беше истина. Имаше по линия на Валутния борд, но това напрежение излезе и се аклиматизира. Такова в момента няма.

Има обаче нагласи и тези нагласи са опасни и трябва да се управляват, доколкото е възможно.

Приемането на еврото и влизането в Еврозоната е събитие, което ще ни се случи веднъж в живота, на тези, които сме живи и попораснали в момента.

И само това е достатъчно само по себе си да бъде повод за празнуване и да го отбележим.

Със сигурност ще има икономически субекти, които ще погледнат по различен начин на това празнуване и ще се опитат или да се възползват, или да спекулират и да го отпразнуват по техен си начин, като започнат да провокират увеличаването на цени.

Вероятно ще има и ситуация, която ще съвпадне в момента с приемането ни в Еврозоната - било със сезонен характер или нещо друго на някои стоки и услуги.

Като този лаф, където всички, които са родени през 1904 г. и са яли кисели краставички са умрели. Така, че внимавайте с киселите краставички, причинявали смърт. Няма такова нещо.

Когато вземем две събития, които са се случили по едно и също време не означава, че има някаква връзка между тях, колкото и да изглежда, че е така.

За някои потребители, които потребяват точно определени стоки и услуги може да се получи ситуация, в която тези цени да се увеличат и те да го свържат това нещо инфлационно с влизането ни в Еврозоната.

Но фундаментално макроикономическа, икономическа причина за висока инфлация поради влизането ни в Еврозоната, няма.

При приемането на еврото в Хърватия са замразили цените на 20 стоки З месеца преди и след приемането на новата валута. Точно за това говоря, за нагласите и спекулативното поведение. Такова решение е насочено срещу това. Ако проблемът беше макроиномически, фундаментален, то няма да се прояви веднага, ще му трябва време, докато икономическият механизъм се задейства.

Ако проведем правилната информационна кампания и, ако успеем да обясним на хората ясно какво ще се случи, ще имаме нужда от по-малка и по-краткосрочни административни мерки в икономиката от страна на държавата.

Какво мислите за по-ниските данъчни ставки на ДДС в някои сектори, които действат все още като Covid мярка, а в същото време цените за потребителите в тези сектори растат? Трябва ли да има промяна в плоския данък и данъчната политика?

Плоският данък е плоска мярка, първична мярка и не работи дълго. Примитивна система и несправедлива, концентрира фискалния натиск върху по-бедната част от населението. Същото е и с тавана на осигуровките. Той обикновено се появява поради две причини.

Първата - хора от други държави да видят, че при нас данъците са много ниски и да кажат "Я, колко готино е да живеем в тази държава", и да дойдат да работят тук и да плащат ниски данъци. Не са се засили насам.

Втората, по-голяма причина, е...криенето на данъци, което не е чак толкова лесно нещо. Когато данъкът е нисък и е плосък, защото няма как данъкът да е хем плосък, хем висок, мотивацията да се мъчиш да избягваш плащането на данъци, не е чак толкова висока и хората какво си казват: "Вместо да се мъчим да ги крием тези данъци, те и без това са ниски, дайте да ги платим." Този ефект се появява в началото на въвеждането и после с времето се изчерпва.

В България тези две причини отдавна са се изчерпали, според мен. Тук трябва да добавим и въпроса за ниския данък печалба - 10%. Ако някой каже, че България е офшорна зона, повярвайте му. Ние наистина от гледна точка на облагане на фирмената дейност, сме офшорна зона, с този нисък данък печалба. В Гърция и те са вечно в бюджетни дефицити, ДДС е 24% а данък печалба е 28%.

Но, ако се върнем на доходния данък, освен че е примитивна форма на разпределяне на обществените ресурси, той концентрира данъчната тежест в по-нископлатената част от населението, в по-бедните. Това първо не е справедливо за мен, второ си има и своето отражение в посока на номиналната стойност на генерираните данъци в държавата.

Сега последните месеци допълнително, когато имаме реален ръст на работните заплати, не само номинален, финансовият министър не намаза нищо от този ръст в контекста на фискалната политика, доброволно се отказа.

Така че, според мен, рано или късно плоският данък в Бълrария ще бъде заменен с проrресивно облаrане. Или да го кажем по друг начин, ще има данъчна реформа.

За да се случи това обаче, първо трябва да има политическа воля и политическа смелост, защото това е непопулярна мярка. Никой не иска да бъде запомнен с това, че е вдигнал данъците. И разбира се, трябва да има и фискален анализ кога точно и как да се направи.

Политиците искат постоянно ниска безработица, висок икономически ръст, ниски данъци, супер ниска инфлация, бюджетен излишък и всичко това да се случи, ако може по тяхно време.

Но да не се оплакваме, не дай си Боже да си изберем някой десен анархист като Хавиер Милей, новата политическа звезда, президента на Аржентина, който казва държавата не трябва да им се бърка на хората и данъците са насилие и не трябва да ги има, само пречат.

Аз бях на икономическия форум в Давос тази година, по покана на чуждо правителство, викнаха ме в една дискусия да участвам. Там се запомниха две неща. Призивът на богатите - дайте да плащаме повече данъци и на Хавиер Милей - махнете данъците.

След визитата на МВФ четох по вестниците много негативни коментари, но никой не излезе нито с фискален анализ, нито с анализ в перспектива.

Нали си даваме сметка как звучи отстрани да обясняваме, че имаме и държим плоския данък, защото, ако стане прогресивен няма да може данъчната система да го събира?

Сега този коментар, че при високи данъци склонността към неплащане се увеличава - това е абсолютно вярно. Измислено е още преди 40 години. Ако си спомняте американския президент Роналд Рейгън, той имаше един икономически съветник, Артър Лафер се казва, известната крива на Лафер - той още тогава показва много нагледно връзката между нивото на данъчното облагане и събираемостта на данъци в бюджета /респективно събираните от държавата данъци, но ние сме, според мен, много далеч от пика на тази крива, от момента, в който, когато увеличаваш данъците, хората започват да ги избягват и всъщност събираш по-малко.

Сега МФВ обаче не ни казва, чак толкова увеличете си данъците, тяхното послание е внимавайте с високия бюджетен дефицит, намалете го, защото иначе действате проинфлационно, а това не е добре.

Пенсионната система, там е още по-сложно и на практика е трудно и бавно решимо. Отново демографският проблем. Средната условна възраст на един пенсионер се увеличава непрекъснато и това е големият проблем. Населението първо застарява и второ живее по-дълго.

И понеже пенсионната система не може да отрази това, какво се случва, когато някъде държавата не работи, хората започват да изграждат паралелни системи. И затова всеки, който може да си го позволи, си прави някакъв собствен пенсионен план.

Безработицата - къде е нейното място в цялата макроикономическа картина?

Ако в момента попитате, който и да е предприемач или ръководител на предприятие или бизнесмен кой му е най-големият проблем, няма да чуете нито политическата обстановка, нито банките, нито затруднен достъп до кредитиране.

Ще чуете един единствен отговор - липсата на работна ръка и липсата на квалифицирана работна ръка.

От една страна пазарът на труда е изключително динамичен и напрегнат и търсенето на работна ръка е много голямо.

От друга страна - хората говорят за безработица в някои части на страната, в някои сектори. И са прави.

И тук отново се връщаме на темата за макроикономическите парадокси, в които живеем в момента.

Безработицата, която се вижда в България, тя не е нито циклична, нито породена от макроикономически причини.

Тя е т.нар. структурна безработица. Това е несъответствие между квалификацията и подготовката на заетите с нуждата на работодателите от определена квалификация и подготовка. И тази безработица е най-трудна за овладяване и най-бавно става.

В България всички искат да станат юристи или икономисти. Повярвайте и в икономиката, и в правото е много скучно. Има много по-интересни професии.

Липса на комуникация между университетите и държавната политика за финансиране на образование е и част от причините за тази структурна безработица.

От друга страна обаче, има и една не толкова видима естествена безработица в България, т.е. хора, които не искат да започнат да работят или не искат да започнат да работят това, което могат. Това винаги съществува, но според мен е прекалено висока сега, а и в бъдеще ще е. Тази естествена безработица много трудно се хваща и много трудно се вижда.

Има и още една - скрита безработица. Това е, когато заетите в определен сектор, отрасъл, тяхната ефективност е далеч от индустриалните стандарти за ефективност.

Ако имаме проблеми, то не е че няма работа за хората, а точно в тази посока, в която се опитвам да обясня, има разминава между това, което работодателите търсят и това, което потенциално заетите могат или искат да предложат и в ефективността на заетите.

И тук идва още нещо, което последните десетилетия ще става все по-определящ фактор и за това говоря за тази естествена безработица - нагласата на населението към заетост. Ние живеем в хубаво време, малко или много. Светът е красиво нещо, достъпен, на една ръка разстояние. Все повече и повече новите поколения говорят за баланса работа и личен живот. Нагласата им към образование, нагласата им към заетост се различава от нагласата на предишните поколения. И ние това нещо просто трябва да го съобразим, а не да го критикуваме.

Но най-големият проблем е демографският проблем и той все повече ще се задълбочава - недостатъчното и застаряващото население.

В каква посока ще се движат лихвените проценти?

Аз го казах вече, ние в момента живеем във време на макроикономически парадокси.

Последните една, две години ние бяхме в условията на повишаващи се лихвени нива и този период като че ли приключи.

Сега сме на т.нар. плато, ще останем месеци на него и някъде към есента, към зимата след това ще започне период на плавно намаляване на лихвените нива, но не бързайте да се радвате.

В България по една много тривиална причина, тя се нарича малък пазар - пренаселен откъм банкови институции и много високо ниво на ликвидност в банковата система.

Това увеличаване на лихвените нива през последната година, изоставаше през цялото време от нивата в Европейския съюз.

Централната банка се опита да побутне лихвите нагоре, донякъде усnя. Доколкото успя - успя.

Според мен лихвите в Еврозоната към края на тази година ще започнат да падат, но това няма да се види в България, защото те останаха на ниво под това на Европейския съюз.

В момента вие можете да вземете кредит в България, със същите пари да си направите депозит в Германия и както се казва за две-три минути с разликата от лихвите, които ще получите там, да отидете например до Малдивите или до Сейшелите. Мечтата за много хора. Не мен не ми се ходи, и не съм бил.

Защо се стигна още веднъж до тази ситуация на евтини кредити?

Тази конкуренция, която е в момента в България и тази борба за клиенти - това е причината никоя от банките да не си позволи да тръгне в процес на увеличаване на лихвите до там, докъдето стигнаха лихвите в Западна Европа.

Това определя и натиска, който увеличава цените на недвижимите имоти.

Това, което пропуснах може би да спомена е, че колкото и да говорим за очакван етап на намаляване на лихвите, да стигнем до момента, в който ще имаме близки нива до нулата или отрицателни - това е една от приеманите за големи грешки от централните банки и сериозно критикувана. Последната седмица Централната банка на Япония, последната централна банка, която поддържаше отрицателни лихви, се раздели с политиката на отрицателните лихви.

Ние тук си говорим за висока инфлация, но и обратното състояние дефлация също е много лошо и е голям проблем. Това е все едно от един леко позадремал следобедно човек да очакваме да свърши някоя сериозна работа.

Важно е да отбележим, че агресивното кредитиране и тези относително ниски лихвени проценти още повече и за фирмените кредити си има цена. И кой я плати тази цена - платиха я депозантите - онези хора, които имат спестявания в банковата система.

Те не получиха онази доходност, която трябваше да получат и няма да я получат, ако тези спестявания бяха в Германия например.

Питате ме за икономическата обстановка в България. Ние като че ли се разминахме с ниски или отрицателни ръстове на Брутния вътрешен продукт, разминахме се със сериозна рецесия.

Вярно Германия е страна, която влиза в рецесия, тя е наш основен търговски партньор. Но има държави в Европа, които са с отрицателни икономически ръстове и те са основни наши търговски партньори - Германия например. Но не мисля, че за българската икономика има опасност от тази гледна точка.

Как ще се развива кредитирането, каква ще е реакцията на банките?

Представете си една хубава малка семейна софийска баничарница, която работи от много време всеки ден и всичко е наред там. И вие питате дали ще има банички утре сутринта. Естествено, какво друго да правят освен банички.

Така ние банките, нашата работа е да кредитираме. Ние винаги сме тук и ще кредитираме. Съобразяваме се и с още нещо. Опитваме се да съпоставяме нагласата на бизнесите с икономическите цикли. Банките ще сме тук и ще си вършим работата.

ИЗБРАНО