17-11-2017 20-11-2018

Енергийните ресурси на бъдещето очертава първият брой за 2023 година на списанието на ЕСО „Енергетика-Електроенергийни ракурси“

15:58 | 9 март 2023 0 297 Снимка: Електроенергиен системен оператор

2023 година за българската енергетика започна с визия за развитие на сектора до 2050 година и решение на Народното събрание за предоговаряне на срока в Плана ни за възстановяване и устойчивост за намаляване въглеродните емисии у нас с 40% . Кои енергоносители и производствени мощности трябва да бъдат развивани в България в хоризонта до 2050 година - тези отговори търсим в първия за 2023 година брой на списанието на ЕСО "Енергетика- Електроенергийни ракурси".

Започваме с разговор с изпълнителния директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Ивайло Найденов за готовността на големите потребители на електроенергия да оптимизират производствените си мощности и да преминат към алтернативни горива.

В специално интервю за списание "Енергетика- Електроенергийни ракурси" президентът на КНСБ Пламен Димитров очертава визията на синдикалните организации за трансформация на въглищните региони у нас с оглед постигане на въглеродна неутралност на Стария континент до 2050 година.

Декарбонизацията на европейската икономика обаче изисква и мерки за развитие на базовите беземисионни мощности, които да осигурят енергийното потребление. Ядрената енергетика е един от лостовете за гарантиране на непрекъснатите и качествени доставки на електроенергия за европейските потребители. Нейната несъмнена ключова роля в процеса на декаробнизация мотивира и идеята за създаване на Алианс за ядрена енергия, който беше договорен от десет европейски държави, между които и България, на срещата на енергийните министри в Стокхолм в края на февруари месец. Подкрепа за развитието на ядрената енергетиката идва и от решението на Европейската комисия да признае за зелен водородът, произведен от атомна електроенергия. Темата за водородните технологии по пътя за постигане на климатичните цели на Европа също намира място на страниците на първия за 2023 година брой на списанието.

Масовото навлизане на ВЕИ продължава да поддържа актуалността на въпроса за мерките за балансиране на електроенергийната система и за развитието на системите за съхранение на енергия. За ролята на хидроенергийните мощности в процеса на декарбонизация и за напредъка по възстановителните работи на ПАВЕЦ "Чаира" разговаряме с изпълнителния директор на НЕК - Мартин Георгиев.

Опасенията за недостиг на природен газ през зимните месеци напълниха европейските газохранилища до максимални обеми. Меката зима и нейният край нормализираха цените на синьото гориво, но провокираха нов проблем - как ще бъдат компенсирани загубите от реализацията на нагнетените при изключително високи цени количества природен газ в българското хранилище "Чирен". България през изминалите месеци постигна много за диверсификация на доставките на синьо гориво и даде заявка за позиционирането си като ключов фактор за обезпечаването им за страните от Централна и Източна Европа. Как страната ни се справи със ситуацията на полето на природния газ - потърсихме оценката на председателя на УС на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород у нас Веселин Тодоров.

Броят, посветен на темата за енергийните ресурси на бъдещето, завършваме с идеята за изграждане на ферми в Космоса за добив на слънчева енергия в подкрепа на борбата с климатичните изменения на Земята.