Доволни ли сме от стойността на моментното ни възнаграждение
Едва 10% са напълно доволни, вижте какво мислят останалите
Обратно в новинатаКоментари - Доволни ли сме от стойността на моментното ни възнаграждение | Бизнес.dir.bg
Коментари
Алоооо, Мониката Сергеевна Станишевская. Уъркталанта! Пак ли тинтири-минтири и тъпизми присъщи не за големи хора, а за 2-годишни деца? Айде малко по-сериозно по темата! Във всяка една капиталистическа кочина и най-вече в днешна колониална България, работа се намира само по два единствени възможни начина: 1). С връзки и с познанства - по американски му викат нетуъркинг; 2). С пари - като си платиш на безбройните безполезни посредници по веригата, наречени (Анти)Човешки ресурси; Кой да те извика на интервю, освен ако не си човек на човека или не си платиш като поп на поредната малоумна кифла/или педал с оскубани вежди, от (Анти)Човешките ресурси? Не случайно през последните над 20 години интересът към "професията" мениджър по (Анти)Човешките ресурси е толкова голям? Особено пък в САЩ, откъдето дойдоха всичките тези тъпи и малоумни неща и практики. Заставаш на входа и на изхода по веригата свързваща работодателя-робовладелец и безбройните роби, които идват да търсят работа срещу шепа трохи от робовладелеца, и започваш да ги дереш, скубеш и стрижеш тия роби с "комисионни", "такси" и прочее, или по-просто казано - рушвети, за да им "уредят" работа на робите. И пей сърце - само за няколко години ставаш милионер/милионерка - от комисионни, рушвети и рушветки. Робовладелците-работодатели знаят прекрасно за тия мръсни практики, ама кво им пука, нали робите са точно за това - да бъдат лъгани, стригани, скубани, одирани живи, и най-вече да бъдат експлоатирани и ограбвани. "Професията" ЕйчАр е последното убежище и спасение за всички онези слабоумни, ниско образовани и ниско интелигентни твари с психически отклонения и без никаква квалификация, талант или заложби. Иначе казано - тотални некадърници, дето за никъв чеп не стават. Това е истината. Хахахахаха.
Задоволиш ли се, значи вече си тръгнал назад и те очаква провал. Само нагоре и напред! Но според реалните си възможности и ценз.
в коя страна всички хора са доволни от заплатата си . Дори да получават по 10 000 евро на месец пак няма да му стигат на човек защото тогава ше иска да има много повече неща . Сега ако има хубава кола ,тогава ше иска да има яхта или вила на някой остров. Така че тия изследвания са пълна глупост.
Е как да са доволни хората. Каквото и да работиш в София,, получаваш около 2000 лв, които стигат само за физическото оцеляване.
Абсолютно съм доволен! С 10% покривам разходите си плюс храна. С 10% са за благотворителност - участвам в различни каузи. С 10% са за спестявания - екскурзии и почивки. Останалите 70% инвестирам в разнообразни финансови инструменти. Разпределението на печалбата от тях е сходно.
Депутатите от Възраждане в Европарламента са най доволни защото получават евраци и вече не пискат против него
никога няма да е доволен, както и всякое ненаситно говедо. Те не живеят дълго, изяждат си джигера ката ден от завист, алчност и невъзможност да грабят още и още човешки същества, каквито те не са. Майсторлъкът е да си в хармония със себе си и света с 10 пъти по-малко, отколкото говедата безбожно крадат.
Никога не съм бил по- богат от сега. Никога не съм вземал толкова пари , колкото сега. Е има и някои по- богати и това ми мкъса жигера от яд и псувам ли псувам.
Че аз ако не бях доволен щях ли да стоя на това работно място? Разбира се, че съм доволен. В момента в който спра да бъда, ще поискам повишение и ако ми бъде отказано ще напусна.
джипове, които спират пред моят блок, казват, че сме доволни. Портфейла ми казва, че сме недоволни. Незнам вече на кого да вярвам...
Когато си работник, няма как да си доволен. Винаги се иска повече. Това, че издърпваш кредит, който е на ръба на възможностите ти и при инфлация го закъсваш яко си е национално мислене, за което обаче друг е виновен. И аз съм в това число.