17-11-2017 20-11-2018

Божидар Иванов: Мъжът, който посвети почти половин век на работата си в Кока-Кола

Снимка: Coca-Cola

Божидар Иванов: Мъжът, който посвети почти половин век на работата си в Кока-Кола

18:44 | 3 ноември 2022

0 8489 Снимка: Coca-Cola

Божидар Иванов е от малкото хора, които извървяват целия си професионален път само на едно място. След излизането си от казармата до есента на 2022 г., когато се пенсионира, той посвещава 44 години на магията на Кока-Кола. Професионалният му път започва в завода за безалкохолни напитки Стоян Сюлемезов през далечната 1978 г. като водач на мотокар. Години по-късно заводът е преименуван на БЕНАКС, а от 1991 г. преминава в семейството на Кока-Кола Хеленик. С присъщите си отдаденост и постоянство през всичките 44 години, Божидар е пример за водачите на мотокари в компанията и за останалите си колеги. В продължение на цели 18 години той е преизбиран за техен пълномощник, като по редица въпроси представлява колегите си пред мениджмънта на компанията. В рамките на 10 години той е и представител на Европейския работнически съвет на Кока-Кола Хеленик.

Божидар е семеен и има син, на който е успял да предаде любовта си към компанията, тъй като от години той също е част от екипа на Кока-Кола ХБК България. След пенсионирането си, Боби, както го наричат колегите му, е готов да се посвети на две-годишния си внук и на любимото си хоби - риболова.

Част си от семейството на Кока-Кола ХБК България от цели 44 години, можеш ли да ни споделиш - предизвикателство или по-скоро сигурност и мотивация ти носи фактът, че в продължение на толкова много години не си променял работното си място?

За мен най-ценното и мотивиращото е, че винаги съм обичал работата си. Ако работата се оценява и възприема като скучна, еднообразна или просто като задължение и не те предизвиква да използваш уменията си, то тогава тя не би създавала висока мотивация. Точно обратното, за мен работата в Кока-Кола винаги е била интересна, разнообразна и много динамична. През всичките тези години компанията не спря да се развива и променя, а с нея се променяхме и ние. През моите очи не се промениха само някои важни неща - всеки ден да отиваш с усмивка на работа, да можеш да поемаш отговорност, да успяваш да постигаш високи резултати и това да ти носи лична удовлетвореност. За мен Кока-Кола беше начин на живот!

Спомняш ли си своя първи работен ден в компанията? Тогава предполагал ли си, че това ще е работата, на която ще се пенсионираш?

Няма как да го забравя. Далечният ми първи работен ден в годините на буйната ми младост е все още ярък. Бях силно впечатлен от мащабите на завода, от електрокарите и колегите мотокаристи, които бяха и са истински професионалисти. Това е една специфична и трудна професия, която с гордост мога да кажа, че овладях професионално и дори предадох уменията и знанията си на по-младите, новодошли колеги, на които желая много успехи и удовлетворение.

Толкова постоянни хора като теб са все по-голяма рядкост, ще ни разкриеш ли своята тайна - какво в работата за Кока-Кола те спечели? Кои са най-важните фактори, които са в основата на решението да останеш част от тази компания в продължение на близо половин век?

Близо половин век - звучи стряскащо, а всъщност отлетя като миг. Когато човек се чувства комфортно и сигурно на работното си място, както аз се чувствах през всичките тези години в компанията, дори не си помисля за друга работа. Камъкът си тежи на мястото, а в Кока-Кола винаги съм се чувствал на мястото си.

Със сигурност за всичките тези години би могъл да разкажеш множество интересни истории. Ще ни споделиш ли любимата си - тази, с която си спомняш и до днес с усмивка?

Сещам се за една история, която винаги съм разказвал на по-младите колеги с усмивка. Годината беше 1998-ма и компанията взе решение да подмени всички електрокари с нови газокари. Тогава директорът на завода ме извика в кабинета си и ми даде задача да тествам в рамките на една седмица новия модел газокар, като ми каза: "Ти си човекът, който ще обучи всички мотокаристи в склада на новата техника и ние разчитаме на теб". Веселото в тази случка е, че след 20 години опит на различна техника, се почувствах като новобранец на новия модел газокар, но в рамките на седмица вече бях пълен виртуоз.

Божидар по време на работа през далечната 1979 г.

Снимка: Coca-Cola

Кой е най-ценният урок, който си научил през последните години в личен и професионален план?

Човек се учи, докато е жив, но за мен най-ценният урок, който съм научил в личен план е, че семейството е най-важната ценност. Семейството е най-голямото богатство и ни дава нашето място в света. Семейството означава дом и е утешителното кътче, в което се приютяваме, след напрегнат работен ден, в което празнуваме радостите и намираме сили да преодолеем тревогите, за да продължим напред.

В професионален план най-ценният урок за мен е да бъдеш постоянен в работата си и да не губиш мотивацията си, тогава нещата винаги ще се случват. Аз съм от редките щастливци, при които личното и професионално семейство са свързани, защото и синът ми някак естествено наследи обичта ми към Кока-Кола и също е неразделна част от екипа на компанията.

Притежаваш доста богат опит, от който сме сигурни, че хората могат да попият много. Според теб кое е най-важното за един екип - знанията, опитът, компромисите или цялостното отношение към работата и колегите?

В Кока-Кола винаги работим като едно цяло, а когато всеки има отношение към работата си и успява да постига резултати заедно с колегите си, а не сам, тогава говорим за добър екип. Високите резултати в нашата компания винаги са се дължали на добрия и сплотен екип, който работи заедно - с желание, хъс и отдаденост. Неслучайно и мениджмънтът ни неведнъж е споделял, че хората в компанията всъщност са тайната съставка, на която се дължи успехът ни.

Божидар Иванов и Зоран Богданович, главен изпълнителен директор на Coca-Cola HBC

Снимка: Coca-Cola

Със сигурност си преодолял не едно и две предизвикателства през годините? С кое обаче се гордееш най-много?

Така е, за 44 години човек се изправя пред доста предизвикателства, но именно преодоляването им, ни прави по-силни, уверени и можещи. Спомням си, че през 2006 г. година имахме сериозен случай, свързан с доставките до нашите клиенти в София. Тогава дори аз, с личния ми автомобил, карах заявки, за да можем да се справим със ситуацията и да имаме отново доволни и щастливи клиенти на пазара. Този пример за мен е уникален и е сред най-запомнящите се моменти, защото доказва, че Кока-Кола умее да преодолява трудности от всякакъв характер и да разчита на хората си, така, както и те разчитат на нея.

Сигурни сме, че работата в толкова голям екип е изключително интересна и разнообразна. Разкажи ни как обичате да се забавлявате, да разнообразявате работния процес и да празнувате успехите?

Едни от най-хубавите и весели моменти с колегите бяха футболните турнири на Кока-Кола. Все пак тогава аз бях и най-добрият вратар по турнирите (смее се). Имали сме много изиграни мачове, много победи и забавни спомени заедно. През 2014 г. отборът ни в Костинброд стана победител в турнира и с наградата си организирахме екскурзия до Белград, за да гледаме футболен мач от Шампионската лига. Другите страхотни моменти са летните партита за всички служители и техните семейства, тогава всички се събираме и празнуваме заедно. В последните години много често се събирахме заедно с колеги и си организирахме барбекюта или нещо друго, винаги е било весело и после цяла седмица има какво да си разказваме и да се смеем заедно. Бяхме един чудесен екип, който умее не само да се забавлява, но и да работи като едно цяло.

Снимка: Coca-Cola

Спомена, че и твоят син е част от компанията. Ти ли му предаде магията на Кока-Кола?

Абсолютно подкрепям - Кока-Кола е магия. Синът ми се качи на електрокар и разбра какво работя, когато беше на 5-годишна възраст. Като тийнейджър беше сезонен работник в компанията и работи в производството на поточната линия, за да спечели пари за първото си самостоятелно море. В момента той е на позиция мениджър за офис канала с национално значение и има вече 17 години натрупан опит на много различни роли в организацията. Убеден съм, че е оценил и усетил, че аз обичам работата си, че съм бил винаги материално подсигурен и спокоен, като мъж и като родител, а това е много важен пример. Той е моята голяма гордост и съм щастлив, че съм успял да предам тази любов и на него.

Какъв е съветът, който даде на сина си, когато той започна своя кариерен път? Какъв съвет би дал и на младите, които биха искали да работят в компанията?

Съвети се стремя рядко да давам, аз давам примери. Уважението и признанието, което получих и от ръководството на компанията, и от колегите си е най-ценното, което показах на семейството си. Да усетиш, че най-близките ти се гордеят с теб е незаменимо.

Какви са плановете ти след пенсионирането? Имаш ли хоби или нещо, което обичаш да правиш през свободното си време и на което смяташ да се отдадеш оттук нататък?

След дълги години в служебна заетост е трудно да преминеш във фазата на лежерния и спокоен живот, но аз имам страстно хоби - риболова, на което се наслаждавам всеки свободен миг, защото досегът с природата ме зарежда. Ще имам повече време и за семейството, и за любимото ми внуче, а някой ден може и да поискам отново да поработя. Не съм решил още. Пожелавам си само здраве, бодрост, положителни емоции и много пътешествия с любимите ми хора. Пожелавам го и на вас.