Коментари - Бележки от тайния дневник на интервюиращия | Бизнес.dir.bg

Яйчар е професия за малки кифли и лелки, които в нищо не ги бива.

Вжното е задължително в днешно време да не пишете в CV-то, че сте контактна и позитивна личност, че ще ви разберат погрешно ! :)

Това за "подходящия" ме уби! Значи всичко опира до - тоя ми харесва, другият не. С този интервюиращ печелят едни, с друг интервюиращ печелят други. И как точно успяват за 20 минути разговор да му определят капацитета за учене и личностно развитие? И да, аз оставям визитката на масата пред мен, защото имам навика да въртя неща из ръцете си, а отношението към визитката се пренася интуитивно към личността.

Проблем ще е, ако попадна на друг интервюиращ, който смята, че да идеш на интервю с презентация е пренатягане. Често съм бил начело на комисии, за подбор на кандидати. Моето наблюдение е, че ако интервюиращият е достатъчно интелигентен, интуитивно си създава абсолютно вярно впечатление за качествата на кандидата. Тук имат значение множество детайли. Само пример, но ако някой упорито се взира във вас и търси контакт с очи, това е опит да ви манипулира. Основното умение е да се разграничи престореното поведение, което всеки е дошъл да играе от реалния му характер. Най-добрите успяват да те убедят непринудено, че са такива ,каквито изглеждат на интервюто.

Първо нека да направим уговорката, че нещата са различни в различните сфери. Аз мога да говоря само за IT сектора, което е доооста широко понятие и включва от обикновенни телефонисти с два-три езика до специалисти с над 10 години опит с екзотични технологии (пак с поне два езика). За последните ми 11 години в този сектор в България, мога да ви кажа, че на интервютата е пълен хаос. Първо, т.нар. HR специалисти, рекуитъри и т.н. са абсолютно незапознати с това, което фирмата търси и това, което пазара предлага. Повечето от тези "ЕйчАри" са хора с някакво там образование, които от немай-къде са се оказали на позиция, която включва и подбор на кадри. Тези хора не знаят какво да питат, какво да търсят и как да проведат едно интервю. А интересното е, че от тях зависи какви хора ще влязат във фирмата. Оттук и протичането на едно интервю зависи от всякакви фактори от рода на фазата на Луната, ретроградния Меркурий, настроението на интервюйращия, какво е чел снощи в нета и т.н. Затова моят съвет е на първото интервю да бъдете "безопасна игла". Това означава да бъдете добре облечен, официално, не задължително костюм и вратовръзка (особенно ако са от абитюрентския ви бал или последната сватба). Отговаряйте на въпросите стегнато, конкретно и кратко. Но не и само с Да и Не. Не задавайте много въпроси, защото отговори едва ли и ще получите, най-много да объркате HR , той да се почувства дискомфортно и да отпаднете от процеса. Подгответе се и за въпроси тип "Гала на Кафе", т.е. "Как се виждате след 5 години?", "Какво е най-важно за вас?" и т.н. Тук съвета ми е да поровите някоя вечер в Google за такива въпроси и да намерите верните отговори. Защото повярвайте ми HRите са ги извадили точно от там. На следващото интервю (или интервюта), които вече са по-технически и по-фокусирани, можете да зададете въпросите си, да разпитате за организацията на фирмата, естеството на работата и т.н. Тук ще получите доста по-конкретни и по-адекватни отговори. Тук можете да споделите опита си, да разкажете за интересни ситуации и проблеми, които сте решили. Стане ли въпрос за пари, мога да ви кажа, че HR са по нищо неразличими от скриптове. На него му е казано, че за тази позиция тавана му е 3000 (примерно). Ако ти кажеш 3100, автоматично отпадаш. Нито ще ти предложи 3000, нито ще говори с шефовете си да вдигнат малко прага. И няма абсолютно никакво значение какви са заплатите на другите в екипа, в който ще работиш. А всички знаем какво напрежение може да създаде разлика от 10-20% в заплатите. Така че, накратко, подбора на кадри в в България, поне в IT сектора, е един много случаен и строго индивидуален процес, в който прехвалените в статията "HR специалисти" само внасят допълнително объркване и успяват доста успешно да убедят почти всички замесени, че не са специалисти изобщо. Затова на всички кандидатстващи пожелавам не успех, а късмет.

Като гледам коментарите, спектърът е огромен.... Може ли в следващата статия да поясните за какъв тип позиция/фирма/големина/заплата се отнасят конкретните съвети...

Както казваше един приятел от голяма банка за нивото на кандидатите за работа: - Идва на време за интервюто - Намерил е офиса - Поздрави и се усмихна Нает е. :)

За пореден път се убеждавам, че тази професия е излишна.

2 съвета от мен - от другата страна на бариерата: 1. Като ви попитат защо сте се сменили предната работа или защо сега сте при тях на интервю, ги попитайте защо си е тръгнал човекът, за чието място търсят нов кандидат. 2. Като ви попитат колко пари очаквате, кажете, че не очаквате никакви пари защото още нямате оферта. Като се видите пак и ви кажат - вие сте човекът, правим ви оферта, тогава: - вземете едно жълто листче, мълчаливо напишете минимума си нето за заплата на него и го сгънете - дайте им на тях едно такова листче, да си напишат максимума нето заплата и да го сгънат - разменете листчетата и вижте какво пише вътре - ако разликата е повече от 10-15% няма смисъл да се говори повече, станете и си тръгнете.

Леле, в България било пълно с безценни специалисти, за които фирмите трябва да се бият:) Специално сред по-възрастните повечето са работили почти цял живот на едно място, често правят едно и също всеки ден, нямат желание да учат нови неща и да се променят. И им е много чуждо това да кандидатстваш за някаква работа, където търсят определен профил специалист и (представете си!) трябва да се конкурираш с много хора. Друго си е да имаш връзки, да те назначават по шуробаджанашки, после да водиш свои хора и роднини във фирмата, с които да формирате една желязна мафия, която да не допуска никой външен. Представяте ли си някой да няма връзки, да няма работа и никой да не го води като протеже да го вземат някъде? Ами има такива хора. И те минават през описания процес. Светът, част от който мечтаем да бъдем вече 30 години, е такъв. Динамичен и конкурентен. В него хората са мобилни, учат непрекъснато и понякога започват работа в области, които преди няколко години не са съществували. Този свят бурно се развива и поради това не е възможно винаги да си "солиден" и доказан специалист. Най-важното е да си отворен за промяна и всеки ден да учиш нови неща. Накрая хората печелят добре и не се чудят как да си платят сметките. Ние тук искаме да не променяме нищо, обаче да бъдем много богати. Това е възможно единствено с крадене и това процъфтява у нас.

Благодаря ви много за статията. Изключително полезна, особено в днешни времена, когато конкуренцията на трудовия пазар е толкова голяма. Интересно е какво мислят рекрутърите и как да ги спечелим на наша страна. Следващия път бихте ли написали обширна статия за ръкостискането, защото е много важно първото впечатление.

От 17 г. съм в прехваленият ИТ сектор и също имам свои наблюдения. Не прекалявайте с откровеността, играта с открити карти е грешна стратегия. Не разсъждавайте така : "отивам и си изпявам и майчиното мляко, за да си кажат, Ей че откровен и честен човек". Не работи, вярвайте ми. Доста съм я правил тази грешка. Цаката е да ги излъжеш с чалъм, майсторски. Имали били нюх и 6 чувство? Бабината ми... Запомнете, ТЕ ИСКАТ ДА ГИ ИЗЛЪЖЕШ , ДОРИ И ДА УСЕТЯТ, ЧЕ ГИ ЛЪЖЕШ. Има латинска мъдрост "Светът иска да бъде лъган, затова нека бъде лъган". Но с чалъм...

Пълни глупости, на хартия и по учебниците е така, а всъщност е мнооого по-просто, всичко е въпрос на късмет и настроение на интервюиращия....да не говорим за способността му да преценява хората, в повечето случай изключително ниска.

Ама наистина не съществува дори минимален шанс АЗ ДА КАНДИДАТСТВАМ. Обичайно аз си подбирам работонаемателите, които кандидатстват за мен. И свенливо допускам, че изобщо не съм изключение.

Никога не бих се унижил да ходя по "интервюта"! Някакъв шушумига бюрократ да ме пита простотии хахахаа Казал съм Кой съм и какво Мога. Ако искат услуга, да кажат КОЛКО пари дават, допадне ли ми, партнирам им. Това е, какво сложно?! АМАН ОТ ФАШИСТКИ (КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ) ИЗВРАЩЕНИЯ, насаждани от тъпите медии! Пък хорицата чак се потят и гърчат пред разговора с "фюрера". Всеки да си знае мястото. ФИРМАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ МЕН, КАТО ЕКСПЕРТ, НЕ АЗ ОТ НЕЯ. Фирми бол, на една уличка са повече от 10...

Казват, че рекрутърите са най-добрите търговци, психолози, изследователи, откриватели и приятели на своите кандидати. Те са хората, които искрено се вълнуват и съпреживяват кариерния път на кандидатите. Не го забравяйте, а просто им благодарете! :)

Един хубав въпрос от интервю: "Кажете, моля, защо не трябва да ви назначаваме в нашата фирма?"

Рекрутер

Сещам се за един виц: явява се квалифициран програмист на интервю. Интервюиращият го пита: Как решихте да кандидатствате при нас? Програмистът: Я си таковай...Интервюйращият: Честито, нает сте.

След като прави това по цял ден на интервюиращия му е през оная работа за вас

Това се нарича набиране на НЕчовешки ресурси.

На теория е така. На практика не е. Има много "артисти", които прекрасно изиграват ролята си на перфектен кандидат, постигат успехи във вътрешно-фирменото обучение, и след това тотално се провалят в практиката. Защото им липсва правилната вътрешна нагласа (MindSet), нещо много променливо. Първо дайте шанс на кандидата да се докаже на практика, интервютата са второстепенни. Клаудия Шифър не е открита по време на интервю, а Карл Лагерфелд я е видял, как тя ходи на улицата, и това го е впечатлило. В моята дългогодишна практика има много случаи, когато кандидатът се проваля на интервюто, работодателят казва "а бе махни го този, за нищо не става", но му се дава шанс да участва в някакво съревнование на терена, и той, бавно загряващ "албански реотан", изведнъж влиза във форма, и побеждава останалите катдидати. И даже в последствие им става шеф!

има една единствена причина да се срещнат кандидат и работодател установили контакти по интернет. Кандидатът има нужда от пари и стаж на първо място, работодателят има нужда от човек. Сега тук зависи доколко работодателят наистина има нужда от човек а не просто да избива комплекси на тема колко е велик, колко е търсен и така нататък или откровено казано усвояват пари по някаква програма за заетостта. Следователно едно такова интервю би се насочило към професионалните умения на кандидата почнат ли въпросите защо избрахте нашата точно фирма(при пуснато сиви в джобса), значи просто няма да ви наемат. Очевидно не сте им нужен в качеството си на работник. Или ако ви наемат няма да е за да им работите или поне това изобщо няма да им е важно, което значи че също и ще последва и бързо излитане от фирмата.

Боже,колко мъка има на тоя свят... Явно наистина който не става за нищо,става HR и използва нещастните кандидати за работа,за да начеше комплексите си и нуждата от яко лигавене. След няколко десетилетия в бизнеса мога да ви посъветвам следното: 1) Избягвайте по възможност всякакви HR и търсете директен контакт с бъдещия си пряк началник, и 2) След като направите контакта, питайте направо какво очакват от човека на тази позиция и предложете да проиграете конкретната задача в екип с бъдещия си шеф. Така освен другото ще тествате и него (интервюто е двустранен процес... стига да сте наистина професионалист и да не сте смотани. Но това е вече смъртен грях).