17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

ББР с нов финансов продукт за по-зелени и енергоспестяващи публични предприятия

Имаме талантлива екосистема, но без работещ капиталов пазар успехът остава нереализиран, заяви изпълнителният директор на Банката за развитие Цанко Арабаджиев на Green Transition Forum 5.0

Снимка: Булфото

ББР с нов финансов продукт за по-зелени и енергоспестяващи публични предприятия

10:35 | 8 юли 2025 | Редактор : Радостина Димитрова 0 13416 Снимка: Булфото

Българската банка за развитие ще финализира много интересен финансов продукт, който ще даде възможност публичните предприятия да могат да инвестират в нови енергоспестяващи, енергопроизвеждащи устройства. Това заяви главният изпълнителен директор на ББР Цанко Арабаджиев по време на участието си в панела "Отключване на частния капитал за конкурентоспособността на ЦИЕ: Използване на спестявания, пенсионни фондове и инвестиционни инструменти" от третия ден на петото издание на Green Transition Forum.

Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори бяха Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

По време на дискусията беше поставен фокус върху мобилизирането на частния капитал за растеж, реформата на пенсионните фондове и задълбочаване на пазара, отключването на институционалните инвестиции, разработването на инвестиционни инструменти за конкурентоспособност, създаването на целеви финансови инструменти като инвестиционни фондове, облигации и структурирани продукти за насочване на капитала към стратегически сектори, както и как страните от ЦИЕ могат да се интегрират по-ефективно в капиталовите пазари на ЕС, за да стимулират финансовата стабилност и конкурентоспособността.

Освен Цанко Арабаджиев, в дискусията участваха още Теодор Радонов, ръководител на отдел "Институционални връзки, Северни страни, Балтийски държави и ЦИЕ" в ЕИФ; Светла Несторова, главен изпълнителен директор на GPF Доверие; Мартин Гиков, председател на УС на Jeremie, България в ЕИФ; и Дейвид Рийзър, основател и главен изпълнителен директор на OpiAld. Модератор на панела беше София Касидова, ръководител "Стратегия и зелени политики" в ББР.

Снимка: Булфото

По думите на Арабаджиев капитал има, но липсват достатъчно добри примери и възможности за неговото инвестиране, а финансовият продукт на ББР ще може да се секюритизира, или с други думи - ще има възможност да се качи на търговия на Българската фондова борса.

"Което за мен е изключително ключов момент, защото вариантът да отключим частния капитал е, когато има достатъчно добри инструменти за търговия и когато институциите дадат пример и направят тези инструменти възможни както за институционални инвеститори, така и за частни такива", подчерта Арабаджиев.

Според него партньорството на ББР с ЕСО ще даде възможност стотици милиони лева да бъдат инвестирани от институционални инвеститори, частен капитал, които да стигнат точно там, където са необходими в момента, "а именно до бизнеса и до публичните предприятия, да могат да решат проблема с цената на енергията и с енергийната ефективност".

По думите му един от проблемите също така е неравенството, което често бива пренебрегвано. За него е успял да поговори с проф. Дарон Аджемоглу.

"Ние виждаме неговите резултати, неговите измерения, но някак си не говорим за това. Това огромно разделение между бедни и богати, този политически антагонизъм, който го има в цяла Европа в момента, това масово невярване на информацията, на липсата на доверие в институциите. Всичко това се корени в известна степен в неравенството. Защото икономическото такова често се продължава като образователно и разликите се задълбочават. И тогава професор Аджемоглу даде един много прост пример, той каза: "Единственият вариант това нещо да се реши е с икономически растеж и увеличаване на доходите." Така че, това е основната мисия, която и Банката за развитие изповядва през последните години. Опитваме се да направим така, че да решим проблеми на различни типове недофинансиране", коментира още Цанко Арабаджиев.

Снимка: BulFoto

Той отбеляза, че ББР е подписала договор за финансиране с Европейската инвестиционна банка и с Банката за развитие към Съвета на Европа при цени за Българската банка за развитие равни и малко по-ниски от тези, с които се финансира държавата.

"Което е огромен успех. И още по-ключовото нещо е, че този евтин ресурс, с който ние разполагаме, благодарение на нашите партньори, ще бъде прехвърлен върху бизнеса, без Банката за развитие да задържа някаква част от него. Тоест това, че ние взимаме парите евтино, не означава, че ще ги дадем на бизнеса малко по-скъпо, напротив. Част от ангажимента ни е да транслираме at cost цената на ресурса. Това и още много други стъпки са това, което правим по отношение на увеличаване на икономическия растеж, намаляване на неравенството и отключването на частния капитал към подобен тип инвестиционни проекти", обясни Арабаджиев.

Относно идеята за единен капиталов пазар в Европа, Арабаджиев отбеляза, че България трябва да подхожда внимателно, тъй като рисковете от изтичане на капитал са реални, както се е случило с трудовия пазар, където страната е изгубила квалифицирани кадри.

Снимка: BulFoto

"Аз имам малко по-различна гледна точка за централизираните финансови пазари в Европа. Конкретно за централизираните, за единния капиталов пазар аз бих искал да обърна внимание, че това безспорно е бенефит, би могло да бъде бенефит за много пазарни участници, но страна като България трябва да подходи много внимателно към подобен тип интеграция, защото отварянето на финансовите пазари, най-общо казано, да се създаде инфраструктура такава, че да бъде лесно за всички инвеститори из цяла Европа да инвестират на единен пазар, регулацията да е единна, всичко да бъде много лесно, е чудесна идея", заяви Арабаджиев и продължи:

"Но малките държави като нас трябва да помислим за рисковете, които носим, и един от тях за мен е отливът на капитал. Защото, ако мога да направя една аналогия с 90-те години, когато се отвори трудовият пазар, например, да, трудовият пазар се отвори, но стана така, че ние не успяхме да привлечем немските инженери да дойдат в България, не успяхме да привлечем швейцарските банкери да дойдат в България, а всъщност стана така, че изтекоха много милиони хора, специалисти в това, което правят, отидоха да работят на Запад, което ни върна десетки години назад".

По думите му същият риск съществува и при единния пазар, тъй като ние в България нямаме достатъчен брой български компании, които да бъдат атрактивни за международните инвеститори.

"На практика рискът да изгубим нашите спестявания да отидат в чужбина е значителен, а не мисля, че ще привлечем кой знае колко капитал при нас, просто защото те няма в какво да инвестират. Това е нещо, за което трябва да си дадем ясна сметка. Не означава, че не трябва да имаме единен пазар, не означава, че сме против единния пазар. Но смятам, че като екосистема трябва да си дадем ясна сметка за тези рискове и наистина да помислим за политика, цялостна държавна политика, която да може да ги минимизира или поне да направи така, че да има достатъчно средства и за българските предприемачи. Защото икономическият растеж, знаете най-простата формула в икономиката, икономическият растеж е функция на работната сила, на научно-техническия прогрес, на research and development и на капитала. Ако загубим капитала, ще бъде много трудно после да си го върнем обратно", каза още Арабаджиев.

Снимка: BulFoto

По думите му в България има прекрасни предприемачи.

"Аз няма да крия, когато започнах преди четири години в групата на Българска банка за развитие, бях изключително приятно изненадан, специално от фонда и от срещите, които имахме тогава, колко хубава екосистема имаме от млади хора, образовани, които искат да постигнат резултати, имат идеи, борят се, за да ги осъществят. Проблемът обаче за мен е по-голям. Проблемът е, че да, ние някак си ги имаме, тази екосистема някак си я имаме, да, много целенасочени усилия са направени, безспорно, но те нямат успешния end-game. Те нямат това, за което говореше колегата до мен, защото на практика нашата борса, нашият капиталов пазар функционира изключително трудно, да не кажа друга дума", посочи Арабаджев.

И даде пример, че когато предприемач инвестира в нещо, някаква идея, разраства бизнеса, винаги целта най-накрая е да се качи на борсата, да се продаде скъпо и да реализира тази доходност, за която се говореше от $50 000 на 2 милиона, на милиарди и така нататък.

"Това е end-game, работещ капиталов пазар, на който ти да излезеш, да набереш пари от институционални инвеститори, от частни спестители, така че да имаш успехът ти да бъде материализиран. В България, по-точно средно за развитите държави на година IPO-тата или initial public offering, или компаниите, които излизат на регулираните пазари, са от порядъка на 0,2% от GDP, което, ако приемем, че брутният вътрешен продукт на България е 200 милиарда лева, средно ние би следвало на година да изкарваме на борсата от порядъка на 300-400 милиона лева, всяка година нови компании, които да отиват, да се търгуват и предприемачите ни да имат положителен резултат", коментира Арабаджиев и продължи:

"2024 година на нашата борса сме изкарали компании за 6 милиона лева. Ние сме набрали 6 милиона лева първоначално от Българска фондова борса. За средно развитите страни би следвало да бъде 400 милиона лева, съотнесено към българските числа. Тоест ние сме в това отношение, ние страдаме много. И е крайно време, според мен, да имаме, позитивните примери са нещо чудесно, много им се радвам на всички тези, които бяха казани, и Dronamics, има много, много други компании. Но ще взема и от това, което беше казано преди малко, че повече човек се учи повече от грешките си и позитивните примери са нещо много хубаво, с което да се радваме, но според мен ние трябва наистина да си зададем въпроса защо не успяваме в тази среда да бъдем по-успешни? Защо не можем да си развием капиталовия пазар? Какви са причините?".

Според него е крайно време да имаме една политика, държавна политика, която да бъде устойчива, с която да всички засегнати страни да седнем, да я формулираме под някаква форма и да почнем да я изпълняваме.

"Защото докато нямаме единна политика, резултати трудно ще дойдат. И на мен лично, ако мога да кажа накрая, професор Аджемоглу много говореше наистина за устойчивостта, за адаптацията, че са чудесни качества. Така е, ние българите сме много адаптивни, преживели сме много, но на мен наистина ми се иска като общество да спрем да оцеляваме и да започнем да просперираме", подчерта Цанко Арабаджиев.

Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.

Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton

ИЗБРАНО