Опитът в годините да се трупат дългове и да се държи голям дефицит не е дългосрочно устойчива стратегия. Това, което се предлага в 3-годишната бюджетна прогноза, не върви в правилна посока. Бюджетът е на ръба на дефицита, той няма никакви буфери. Това коментира пред БНТ бившият финансов министър Владислав Горанов по отношение на проектопортфейла за следващата година.

Той смята, че ако се иска да се намали дефицитът, трябва или да се вдигат данъци, или да се режат доста разходите в бюджета, защото 3% е лимитът на възможен дефицит, а за следващата година тези 3% са свързани и с близо 12 млрд. лева нов дълг.

"Основните ми подозрения, че с този по-голям дефицит ще се помогне на по-високото ниво на инфлация, което ни отдалечава от еврозоната. Друг съществен проблем с философията на макрорамката това е твърдо оптимистично заложените приходи - добре, че се направи корекция поне по отношение на таксите, свързани с газа, за които беше предварително ясно, че няма да бъдат събрани заради начина, по който бяха въведени, а и заради липсата на възможност на практика едно чуждестранно юридическо лице да бъде обложено с такива големи суми на наша територия - говорим в случая за "Газпром", посочи Горанов.

Миналата седмица Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година. Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.