17-11-2017 20-11-2018

В извънредни ситуации дефицитът в бюджета ще прескача прага от 3% от БВП

Промяната стана факт днес, след като парламентът прие на второ четене промени в Закона за публичните финанси

14:30 | 12 ноември 2020 | Редактор : Александра Ангелова 3 577 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Дефицитът на сектор "Държавно управление" ще може да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) при извънредни обстоятелства. Промяната стана факт днес, след като парламентът прие на второ четене промени в Закона за публичните финанси.

Измененията предвиждат "разхлабване" на фискалните правила, въведени след финансовата криза от 2008-а.

Виж още България е шампион по най-нисък дефицит в ЕС през 2020-а

Най-съществената промяна е даването на "зелена светлина" за надхвърляне на законоустановения праг на дефицит в държавния бюджет. Според сега действащото законодателство при извънредни обстоятелства тази граница е 3% от БВП. Новите текстове предвиждат в подобни ситуации този праг да може да бъде надскачан.

По отношение на извънредното обстоятелство, законът "казва", че това може да бъде: "необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет".

Важно е да уточним, че според сега действащото законодателство целта за салдото на сектор "Държавно управление" е то да бъде нулево или положително. Що се отнася до годишния консолидиран бюджетен дефицит нa касова основа - той не може да надвишава 2% от БВП. Единствено изключение може да се направи при извънредни обстоятелства, като тогава сумата не може да е по-голяма от 3% от БВП.

Друга ключова промяна гласи, че преразпределителната роля на държавата ще може да надвишава 40% от БВП. От мотивите към законопроекта става ясно, че това изменение ще осигури по-голяма гъвкавост при управлението на публичните средства и премахване на ограниченията за усвояването на парите от европейските фондове и от Плана за възстановяване на Европа.

Парламентът даде възможност на Министерския съвет да одобрява допълнителни разходи и трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители, в т.ч. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на икономии на разходи или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители по държавния бюджет за финансиране на дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените или ограничаване на последствията от пандемията, предаде БТА.

Отхвърлени бяха предложенията на "БСП за България" в Закона за публичните финанси. От левицата искаха да отпадне възможността Правителството да разпределя с постановление средства към българските общини, тъй като според опозицията единственият критерий досега бил "наши и ваши общини" Не беше прието и предложението първо да се гласуват бюджетите на отделните министерства, а след това - рамката на държавния бюджет.

Димитър Данчев от "БСП за България" посочи, че от юни до септември с постановления на МС под формата на извънредни разходи държавата е изхарчила над 2 млрд. лева предимно по схемата "от прозореца на джипа на премиера". По думите му, близо 900 млн. лева от тях са били дадени за ремонт и строителство на пътища. Какво извънредно има в тази ситуация, попита Данчев и призова да се върнем към онзи ред в парламентарната република, в който решенията се взимат от Народното събрание.

"По повод на вашите притеснения, че се раздават средства на общини по субективни усмотрения, през 2018 г. Народното събрание възложи одит за съответствие на разходите, раздадени с допълнителни трансфери с постановления на МС, и този одит не установи закононарушения", отговори Мария Илиева от ГЕРБ. Нещо повече, посочи тя, в одита е казано, че има ред, по който се определя допълнителното преразпределение на средства, и 40 общини не са получили пари, не защото са наши или ваши, а защото не отговарят на критериите.

ИЗБРАНО