17-11-2017 20-11-2018

Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча 10-процентен буфер в бюджета

Финансовият министър Асен Василев пък заяви, че при евтина работна ръка няма как да станем богата държава

Снимка: БТА

Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча 10-процентен буфер в бюджета

Финансовият министър Асен Василев пък заяви, че при евтина работна ръка няма как да станем богата държава

13:24 | 28 ноември 2023 | Редактор : Надежда Христова 87 6541 Снимка: БТА

Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча 10-процентен буфер в бюджета, който - ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г. Радев представи становището на централната банка на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда фискалната рамка за догодина, предаде БНР.

Парламентът

Гуверньорът видя "положителни" моменти в процеса, като първият от тях е възможността бюджетът да бъде приет до края на годината. Освен това настоя и за повишаване на минималното ниво от 4,5 млрд. лева на фискалния резерв.

"Да се направи опит в рамките на 3-годишната бюджетна прогноза да се осигури намаляващ тренд на бюджетния дефицит, също така по отношение на бюджетните разходи - разбира се, говоря за реалните бюджетни разходи. Също така от гледна точка на несигурната среда, в която се намираме, да се заложат допълнителни буфери в бюджета за 2024 година, а също така и в тригодишен хоризонт", обясни банкер №1.

От своя страна, министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на бюджета за догодина и призова депутатите да разгледат много внимателно капиталовата програма. Той обърна внимание на философията на бюджетната рамка.

"Няма как да станем богата държава, ако поддържаме работната ръка евтина. Няма нито една държава, която с евтина работна ръка е забогатяла. Начинът да станем развита държава, да настигнем средвоевропейското ниво е чрез инвестиции, които да позволят на нашите работници да защитят по-висока производителност, по-високи заплати", категоричен бе Василев.

Снимка: БТА

По думите му българската икономика в годините беше свързана много с големите икономики на ЕС, защото ръстът ни беше свързан с износа.

Със стимулиране на вътрешното потребление този ефект може да бъде отслабен и ако там икономиките вървят надолу, то при нас също може да има спад, но той не е толкова драматичен. В година, в която европейските икономики са на ръба на рецесията, ние можем да се похвалим с ръст на БВП от 1,8-1,9 на сто Това си е успех за нашата икономика и за нашите производители, каза още Асен Василев.

Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя акцентите и препоръките на БНБ. Нашата препоръка със списък с капиталови разходи е спазена, но искам да напомня, че тази практика съществуваше в периода 2007-2009 година.

Необходимо е да има и резервен списък с проекти за инвестиции, защото в страната има проблем с усвояването на капиталовите разходи и се усвояват средно едва 30-36 процента от заложените. Политиката на бюджета е проциклична и няма как инфлацията да спадне през следващите години. Нашата инфлация, спрямо тази на еврозоната, е три пъти по-висока, каза Дацов.

Снимка: БТА

Какво разглежда днес бюджетната комисия?

Парламентарната комисия по бюджет и финанси гледа на първо четене новите бюджетните закони. Става дума за план-сметката на държавата и за бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. Финансовата рамка е разчетена при очакване икономиката да отбележи растеж от 3,2 на сто, а средногодишната инфлация да бъде 4,8 процента.

Заложеният дефицит в бюджета е 3 процента, каквото е едно от изискванията за въвеждане на еврото. След натиск от страна на ГЕРБ и ДПС обаче първоначалният проект на Министерството на финансите претърпя сериозни промени - с два милиарда лева беше намалена капиталовата програма, намален беше и дългът, който догодина може да поеме правителството.

Снимка: БТА

Колкото да проектобюджета на Здравната каса - в него са предвидени пари за нови видове изследвания, за профилактика и диагностика на различни заболявания.

По-често провеждане на изследвания за рак на гърдата и на маточната шийка при жените над 45 години и за рак на простатата при мъжете над 60 е заложено в проекта за бюджет на Здравната каса, внесен от Министерския съвет. Предвижда се фондът да заплаща и ехография на щитовидна жлеза веднъж годишно само за жени, навършили 45. Проектът гарантира пари за 4 нови специализирани изследвания на имунната система и за изследвания на витамин Д при деца и пълнолетни, както и на маркери за сърдечна недостатъчност.

Заложена е нова клинична пътека, по която лъчелечението на деца да се случва под упойка. За зъболечение остават досегашните 1 преглед за деца и за пълнолетни, 4 дейности за деца и 2 за възрастни годишно. Ако бъде приет в този вид, бюджетът на Здравната каса догодина ще бъде с около 1 милиард лева по-голям спрямо тазгодишния. Предвидени са и стимули за личните лекари, които провеждат профилактика с поне половината от своите пациенти.

ИЗБРАНО