Предложение: Министри и кметове няма да докладват на ДАНС при сключване на концесионни договори
Спорният Закон за мерките срещу изпирането на пари отново ще се променя
Министерството на финансите предлага задължението да докладват пред Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за съмнителни операции или сделки на свои клиенти да отпадне за част от задължените лица и институции. Това предвижда Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).
"Преразглеждането на категориите задължени субекти ще позволи на контролните органи да се фокусират върху категориите задължени субекти, чиято дейност е най-вероятно да се използва за целите на изпирането на пари", пише в частичната предварителна оценка на въздействието на законопроекта.
Припомняме, че с приетия през 2018 г. изцяло нов ЗМИП в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В края на 2019 г. пък създадената за целите на изготвяне на Национална оценка риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) междуведомствена работна група завърши доклада си по темата.
Според резултатите в този доклад три групи могат да бъдат изключени заради ниска "вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари".
Първата група включва лица, които не са свързани с такъв риск, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори или регулирани пазари.
Втората група включва лица, по отношение, на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като например Националната агенция за приходите и митническите органи.
Третата група включва лица, чиято дейност е свързана такъв риск, но според анализаторите трябва да им се противодейства по-друг "подходящ и по-ефективен начин". Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
Пример за по-подходящи мерки, според финансистите може да бъде въвеждането на допълнителни изисквания, свързани с установяването на действителните собственици на кандидатите по процедури по Закона за обществените поръчки. Това е така, защото "установените рискови събития във връзка с обществените поръчки не са свързани с възможността за изпиране на пари чрез възлагането на обществена поръчка, а с възможността за генериране на финансов ресурс чрез злоупотреба, който впоследствие да бъде предмет на изпиране, както и с възможността от корупционни практики", пише в документа.
Аналогично, рисковете по отношение на търговията са свързани основно с генерирането на финансов ресурс чрез ДДС измами и избягване установяването на данъчни задължения, който впоследствие да бъде предмет на изпиране.
"В голяма част от случаите докладът за НОР установява, че генерираните в тези сектори средства с престъпен произход се изпират чрез последващото им инвестиране в недвижими имоти, луксозни автомобили и други стоки на лукса, селскостопанска техника. В тези случаи мерките срещу изпирането на пари е по-целесъобразно да се прилагат в секторите, в които се извършва самото изпиране, а в секторите, генериращи подлежащия на изпиране ресурс да се предприемат действия по превенция, предотвратяване и разкриване на ДДС измами, избягване установяването на данъчни задължения", смятат вносителите.
Припомняме, че през май 2019-а от задължение да "доносничат" бяха освободени и адвокатите, тъй като то нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.