Министерството на финансите предлага задължението да докладват пред Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за съмнителни операции или сделки на свои клиенти да отпадне за част от задължените лица и институции. Това предвижда Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

"Преразглеждането на категориите задължени субекти ще позволи на контролните органи да се фокусират върху категориите задължени субекти, чиято дейност е най-вероятно да се използва за целите на изпирането на пари", пише в частичната предварителна оценка на въздействието на законопроекта.

Припомняме, че с приетия през 2018 г. изцяло нов ЗМИП в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В края на 2019 г. пък създадената за целите на изготвяне на Национална оценка риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) междуведомствена работна група завърши доклада си по темата.

Според резултатите в този доклад три групи могат да бъдат изключени заради ниска "вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари".

Първата група включва лица, които не са свързани с такъв риск, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори или регулирани пазари.

Втората група включва лица, по отношение, на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като например Националната агенция за приходите и митническите органи.

Третата група включва лица, чиято дейност е свързана такъв риск, но според анализаторите трябва да им се противодейства по-друг "подходящ и по-ефективен начин". Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

Пример за по-подходящи мерки, според финансистите може да бъде въвеждането на допълнителни изисквания, свързани с установяването на действителните собственици на кандидатите по процедури по Закона за обществените поръчки. Това е така, защото "установените рискови събития във връзка с обществените поръчки не са свързани с възможността за изпиране на пари чрез възлагането на обществена поръчка, а с възможността за генериране на финансов ресурс чрез злоупотреба, който впоследствие да бъде предмет на изпиране, както и с възможността от корупционни практики", пише в документа.

Аналогично, рисковете по отношение на търговията са свързани основно с генерирането на финансов ресурс чрез ДДС измами и избягване установяването на данъчни задължения, който впоследствие да бъде предмет на изпиране.

"В голяма част от случаите докладът за НОР установява, че генерираните в тези сектори средства с престъпен произход се изпират чрез последващото им инвестиране в недвижими имоти, луксозни автомобили и други стоки на лукса, селскостопанска техника. В тези случаи мерките срещу изпирането на пари е по-целесъобразно да се прилагат в секторите, в които се извършва самото изпиране, а в секторите, генериращи подлежащия на изпиране ресурс да се предприемат действия по превенция, предотвратяване и разкриване на ДДС измами, избягване установяването на данъчни задължения", смятат вносителите.

Припомняме, че през май 2019-а от задължение да "доносничат" бяха освободени и адвокатите, тъй като то нарушават адвокатската тайна между тях и клиентите им, която е гарантирана от Конституцията.