Ефектите от ограничителните мерки срещу COVID-19 се проявяват в различни икономически показатели в периода от март до септември 2020-а. Това е записано в последния месечен обзор на българската икономика, изготвен от Министерството на финансите.

БВП

На 19 октомври Националният статистически институт публикува ревизирани данни за икономиката ни. Според тях номиналната стойност на БВП за 2019 г. се повиши с 1.1 млрд. лв., а реалният растеж беше коригиран от 3.4% на 3.7 на сто. За първото полугодие на 2020 г. спадът на БВП спрямо съответния период на 2019 г. бе ревизиран от 4.2 на 3.8 на сто.

Фискален сектор

За първите осем месеца на 2020-а салдото по Консолидираната фискална програма бе положително, в размер на 1.4% от прогнозния БВП.

След като през май бе отчетен най-високият спад на годишна база на общите бюджетни постъпления от началото на Covid-кризата, в следващите месеци свиването постепенно намаля и достигна 1.7% през август 2020 година.

Постъпления в бюджета

Положителният принос на помощите и отрицателният принос на неданъчните приходи останаха близки до отчетените през юли. При данъчните приходи се наблюдаваше свиване на отрицателното влияние, в резултат основно на по-умерения спад на косвените данъци. Нарастването на постъпленията от ДДС при сделки в страната се ускори, а спадът на приходите от акцизи бе по-ограничен. 

Разходи

Общите разходи се понижиха с 3.5% спрямо август 2019 година. Това се дължеше на базов ефект при капиталовите разходи, поради извършеното през август 2019-а еднократно плащане по инвестиционен проект за придобиването на бойни самолети. Нарастване бе регистрирано при разходите за персонал и социалните плащания и стипендии.

Съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП в края на август възлезе на 20.6%, при 19.8% година по-рано.

Външна търговия

През юли излишъкът по текущата сметка намаля на годишна база за втори пореден месец, но с по-бавен темп. Въпреки понижението, натрупаният от началото на годината баланс нарасна с 4.3% спрямо януари-юли 2019 г. и достигна 1.6% от прогнозния БВП. През юли търговският баланс продължи да се повишава, като месечният дефицит се сви до 10.8 млн. евро.

Спадът на износа на стоки от 8.3% бе по-малък от този на вноса, 15.2 на сто. Приходите от посещения на чуждестранни туристи намаляха с 68.9%, а от износа на транспортни услуги - с 57.6 процента.

Същевременно от началото на годината входящите преки чуждестранни инвестиции достигнаха близо 1.5 млрд. евро при 906.3 млн. евро за същия период на 2019-а.

Към края на юли Брутният външен дълг се увеличи с 1.3 пр.п. спрямо юли 2019 г., до 58.5% от прогнозния БВП.

Дългът на сектор "Държавно управление" нарасна с 0.5 пр.п. до 9.3% от БВП, а вътрешнофирменото кредитиране - с 1.6 пр.п. до 24.3% от БВП.

Финансов сектор

През август годишният растеж на кредита за частния сектор се ускори слабо, след няколко месеца на забавяне, до 6.1% при 6% през юли.

Промяната се дължеше на кредита на фирмите, на фона на минимално подобрение в бизнес климата, твърдят от финансовото ведомство.

Годишният растеж на кредита за предприятията се ускори до 2.2% при 1.8% месец по-рано, движен от по-високия растеж на редовните кредити и значителното забавяне в нарастването на лошите и преструктурирани кредити, до 3.2% спрямо 8.6% през юли. За последното най-вероятно е допринесла възможността за отсрочване на изискуеми задължения към банки, отбелязват финансистите.

Що се касае до годишния растеж на кредита за домакинствата - той продължи да се забавя до 7.4% през август, при 7.7% през юли, след като потребителските кредити нараснаха с 6.2%, при 6.7% месец по-рано.

Припомняме, че по гаранционната програма през Българската банка за развитие за предоставяне на безлихвени заеми на физически лица, засегнати от пандемията, през месец август бяха одобрени над 11.7 млн. лева. Общата стойност на договорените заеми по програмата към края на август бе 70.7 млн. лева.

Пазар на труда 

Тенденцията на намаляване на броя на регистрираните безработни, започнала от средата на май, се наблюдаваше и през септември, отчитат от Министерството на финансите.

В края на месеца регистрираните безработни достигнаха 236 058 души. Нарастването на годишна база се забави, възлизайки на 63 хиляди повече безработни, в сравнение със същия месец на 2019-а. През септември новорегистрираните безработни бяха почти изключително лица без конкретна квалификация, отбелязват още от ресорното ведомство.

Инфлация

През септември инфлацията спрямо август беше отрицателна - от 1.2% и се дължеше на сезонни фактори при цените на няколко групи услуги, разбираме още от анализа. Общият спад в цените на услугите беше 4%, формиран от международните полети, пакетните услуги за почивка и туристически пътувания в страната, както и услугите по краткосрочно настаняване. Намалението на цените при тях в рамките на месеца се дължеше на сезонни фактори в търсенето, поради края на летния сезон. И трите групи имаха месечни изменения много близки до пониженията през година.

Динамиката в цените при другите основни потребителски групи също съответстваше на промените през септември 2019 г, когато беше отчетена същата обща месечна дефлация от 1.2 на сто.