Служебният министър на икономиката Кирил Петков е извикал представителите на надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), за да обяснят как са допуснали концентрация на кредити за близо 1 млрд. лв. в общо 8 фирми. Те ще трябва да кажат как това финансиране е помогнало за увеличението на работните места, насърчило е износа и иновациите.

"Ще бъде публично и ще бъде заснето на онлайн платформа, така че всеки гражданин, който се интересува къде му отиват данъците, да може да види", каза Петков пред "Дарик" радио.

"Ако нашата Българска банка за развитие дава на 8 фирми 946 млн. лв. вместо на 10 хил. малки компании по 100 хил. лв. - какъв резултат би имало за икономиката в страната, при положение, че малките фирми сега имат ликвидни проблеми и такъв тласък с достъпен заем особено в областта на експорта и иновативността, би дал голям отзвук в икономиката", продължи той.

Служебният министър уточни, че като принципал на банката няма достъп до кредитните досиета.

Двама от тримата членове на надзорният съвет (решенията се взимат с мнозинство две трети) са същите, както и по времето на Стоян Мавродиев, сменен след скандал, на който и предишната власт се е видяла длъжна да реагира.

"Надзорният съвет не може да бъде преназначен без одобрението на БНБ. Зависи дали в БНБ искат, или не да сменят този Надзорен съвет. За седмица не са ни дадени компаниите. Ще извикам надзорния съвет в четвъртък да говоря с всеки от тях как защитават публичния интерес, какви мерки са предприели и защо се е стигнало до тази концентрация, каза министърът. - Те са от 5 години там и за мене блокират защитата на публичния интерес."

По повод телевизионно интервю на Йордан Цонев от ДПС, който заяви, че неговият съпартиец Делян Пеевски няма участие в предпочитаните от ББР фирми и упрекна министъра, че се позовава на медийни публикации, Петков отговори, че, първо, самият Цонев признава, че Пеевски е имал макар и миноритарно участие в "Булгартабак", а пък тютюневият холдинг на свой ред е бил собственик на "Техномаркет" - две от финансираните осем дружества.

"Тези връзки съществуват, не знаех в подробности, но видях по един от каналите, че един от големите заеми реално се държи от човек, който е адвокат на Румен Гайтански. Един човек винаги може да сложи друг за представляващ, въпросът е кой взима решенията, каза министърът. - Правилата трябва да са такива, че независимо кой какъв е, без значение кой стои зад тези фирми, такъв тип експозиции да не може да се дават".

Министърът вече е поискал БНБ да одобри промяна в устава на банката, така че да не може да се отпускат повече от 5 млн. лв. на една компания. Сумата, по думите му, е достатъчно ниска, за да загубят интерес този тип кредитополучатели.

"Като предпоставки България трябва да е богата страна: имаме пълен достъп до европейския пазар, имаме достъп до море, топ студентите ни в Софийския университет биха били топ и в Харвард и другаде. Имаме и средства от ЕС за умни инвестиции. Ако тези пари, средства и локация се вкарат в икономическия модел, нашият стандарт би трябвало да се умножи по две. Единственият отговор защо задачата не излиза е липсата на ефикасност при използването на тези ресурси, загубваме ги някъде по пътя. Тази седмица започвам да виждам много ясни отговори как това се случва", коментира Петков.

Той даде и пример с проект на правителствена сграда от 90 хил. кв. м, който предишното правителство планирало да финансира в разгара на коронакризата като предостави само на една компания и проектирането, и строителството, и надзора.