2,4% е дефицитът в държавния бюджет към края на август, съобщиха от Министерството на финансите, публикувайки данни за изпълнението на консолидираната фискална програма.

Дефицитът е 5 милиарда и 215 милиона лева, от които по европейските средства е един милиард и 815 милиона.

"Очаква се през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4,4 млрд. лв., което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 1,8 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по консолидираната фискална програма", уверяват от МФ.

Приходите в бюджета са 52 661 500 000 лв. - 58,3% от годишните разчети.

Разходите са 57 876 600 000 лв., което е 59,8% от годишните разчети.

Размерът на фискалния резерв към 31 август е 19 559 880 000 лв., в това числа 17 758 130 000 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 801 750 000 лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.  

Вчера Фискалният съвет представи прогноза, според която бюджетният дефицит на страната може да достигне 9,4 млрд. лева, или приблизително 5,1 на сто от БВП, към края на 2025 година, припомня БТА. По думите на члена на Фискалния съвет Любомир Дацов дефицитът може да достигне приблизително 9,4 млрд. лева или около 5,1 на сто на касова основа към края на годината, ако всички заложени приходи и разходи в бюджета за тази година бъдат изпълнени, включително второто и третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, всички субсидии и грантове, изпълнение на капиталовата програма, както и използването на дерогацията за военни разходи, която бе приета на ниво Европейски съюз.

Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2025 г. са в размер на повече от 52,6 млрд. лв. или 58,3 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 на сто (6,171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 14,9 на сто ( близо 5,6 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 на сто ( над 1, 285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на повече от 43,122 млрд. лв., което представлява 60,9 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,9 на сто от общите постъпления по КФП за периода.

Неданъчните приходи са в размер на близо 7,7 млрд. лв., което представлява 64,8 на сто от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на близо 1,772 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към август 2025 г. възлизат на повече от 57, 876 млрд. лв., което е 59,8 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към август на 2024 г. бяха в размер на 48,172 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост, разходите към края на август 2025 г. нарастват с над 8,5 млрд. лв. (17,2 на сто).

Нелихвените разходи са в размер на повече от 55,8 млрд. лв., което представлява 60,2 на сто от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от над 7,9 млрд. лв. (16,6 на сто) спрямо отчетените към август 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на над 49,635 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на близо 6,122 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 762,5 млн. лв. (47 на сто от планираните за годината и ръст от 240,4 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг).

Размерът на фискалния резерв към края на август е почти 19,560 млрд. лв., в т. ч. над 17,758 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и близо 1,802 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.