Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента. Въз основа на настоящата ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за тази цел. Така председателят на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обясни на пресконференция в Атина, където беше изнесено заседанието на ЕЦБ за паричната политика, защо регулаторът замрази трите си лихви след 10 поредни увеличения.

Първата лихва по основните операции по рефинансиране (до една седмица) се запазва до 4.50%, на 4.75% остава лихвата по пределното кредитно улеснение (по маржин кредитите) и непроменена на ниво от 4.00% е лихвата по депозитното улеснение.

По думите на Лагард, ЕЦБ ще продължим да следва подхода си, зависим изцяло от данните, при определяне на подходящото ниво и продължителност на ограниченията. "По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика, толкова дълго време, колкото е необходимо", подчерта Лагард.

Тя очерта и как вижда развитието на икономиката и инфлацията, като обясни какви са финансовите и парични условия в момента в еврозоната.

Икономиката ще остане слаба

Това вероятно ще е до края на тази година, тъй като инфлацията спада допълнително. В същото време, реалните доходи на домакинствата се възстановяват и търсенето на износ на еврозоната се увеличава, затова икономиката трябва да се засили през следващите години, прогнозира Лагард.

Председателят на УС на ЕЦБ обясни, че досега икономическата активност се е подкрепяла от силния пазар на труда. Коефициентът на безработица е бил на историческо дъно от 6.4% през август. В същото време вече има признаци, че пазарът на труда отслабва. Създават се по-малко нови работни места, включително в сферата на услугите, в съответствие с охлаждащата икономика, която постепенно преминава към заетостта, аргументира се Лагард.

Тя препоръча на правителствата да отменят мерки за подкрепа, тъй като енергийната криза вече отшумява. Това е от съществено значение, за да се избегне повишаването на средносрочния инфлационен натиск, който в противен случай би изисквал още по-строга парична политика.

Рисковете за икономическия растеж остават насочени надолу

Председателят на УС на ЕЦБ настоява фискалните политики да бъдат предназначени да направят икономиката по-продуктивна и постепенно да намалят високия публичен дълг, в противен случай рисковите за икономическия растеж ще останат насочени надолу. Структурните реформи и инвестициите за подобряване на капацитета за предлагане на еврозоната - които ще бъдат подкрепени от пълното изпълнение на програмата на ЕС от следващо поколение - могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно подкрепят зеления и цифров преход, каза Лагард. Тя беше категорична, че реформата на рамката за икономическо управление на ЕС трябва да приключи преди края на тази година и следва да се ускори напредъкът към обединяване на капиталовите пазари и да завърши реформата на банковия съюз.

Растежът може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика се окажат по-слаби от очакваното. По-слабата световна икономика също би натежала върху растежа. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт, предизвикан от терористичните атаки в Израел, са ключови източници на геополитически риск. Това може да доведе до състояние, в което фирмите и домакинствата да станат по-малко уверени и по-несигурни за бъдещето и да забавят растежа допълнително. Обратно, растежът може да бъде по-висок от очакваното, ако все още устойчивият пазар на труда и нарастващите реални доходи означават, че хората и предприятията стават по-уверени и харчат повече или световната икономика расте по-силно от очакваното, прогнозира Лагард.

Вътрешният ценови натиск отслабва, но все още е силен

Инфлацията спадна до 4.3 на сто през септември, почти цял процентен пункт по-ниско от нивото през август. В близко бъдеще е вероятно той да спадне още повече, тъй като рязкото увеличение на цените на енергията и храните, регистрирано през есента на 2022 г., ще отпадне от годишните темпове. Спадът през септември беше широкообхватен. Инфлацията на цените на храните отново се забави, въпреки че остава висока по исторически стандарти. На годишна база цените на енергията паднаха с 4.6%, но напоследък отново се повишиха и станаха по-малко предвидими с оглед на новите геополитически напрежения, обясни Лагард.

По нейните думи, инфлацията без енергията и храните е спаднала до 4.5 на сто през септември от 5.3 на сто през август. Този спад беше подкрепен от подобряването на условията за доставка, прехвърлянето на предишни спадове в цените на енергията и въздействието на по-строгата парична политика върху търсенето и корпоративната ценова мощ. Темповете на инфлацията при стоките и услугите се понижиха значително, съответно до 4,1% и 4,7%, като инфлацията при услугите също беше повлияна от изразени базови ефекти. Ценовият натиск в туризма и пътуванията изглежда намалява. Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания са предимно около 2 на сто. Въпреки това някои показатели остават повишени и трябва да се следят внимателно, обобщи управителят на ЕЦБ.

Секторът на услугите отслабва повече

Но това е главно защото по-слабата промишлена дейност се разпространява в други области, а въздействието на по-високите лихвени проценти се разширява, каза Лагард. По нейните думи, икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година.

Последната информация показва, че производството продължава да намалява. Слабото чуждестранно търсене и по-строгите условия за финансиране все повече натежават върху инвестициите и потребителските разходи.

В заключение

Лагарад каза, че Управителният съвет днес е решил да запази трите основни лихвени проценти на ЕЦБ непроменени, тъй като получената информация до голяма степен е потвърдила предишната ни оценка за средносрочните перспективи за инфлацията. Все още се очаква инфлацията да остане твърде висока за твърде дълго време, а вътрешният ценови натиск остава силен.

В същото време инфлацията се понижи значително през септември, включително поради силни базови ефекти, и повечето показатели за базисната инфлация продължиха да намаляват. Предишните ни увеличения на лихвените проценти продължават да се предават силно в условията на финансиране. Това все повече намалява търсенето и по този начин спомага за намаляване на инфлацията.

Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента, подчерта в края на изявлението си на пресконференцията в Атина председателят на УС на ЕЦБ.