Консолидираният бюджет е с дефицит от 0,5% към 30 септември
МФ публикува данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на третото тримесечие на 2023 г.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа* към края на септември 2023 г. е отрицателно в размер на 841,0 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите.
Отрицателното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 771,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 69,5 млн. лева.
КФП (консолидираният бюджет) съдържа публичните разходи, като освен републиканския бюджет, в нея влизат още бюджетите на съдебната власт, общините, на ДОО, НЗОК, ВУЗ, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите по извънбюджетните сметки и фондове към министерства и ведомства, както и европейските средства.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2023 г. са в размер на 47 636,7 млн. лв., което представлява 68,6% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 2 639,7 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2022 година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 373,9 млн. лв., което представлява 70,3% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 377,6 млн. лв. (9,9%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 7 401,8 млн. лв., което представлява 63,7% от разчета за 2023 г.
Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 16 452,3 млн. лв., което представлява 70,3% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 136,4 млн. лв. (в т. ч. 802,8 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 80,2% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 383,3 млн. лв. или 73,6% от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 8 567,7 млн. лв., което представлява 76,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 695,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2023 г. възлизат на 48 477,7 млн. лв., което е 65,5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 466,9 млн. лв. (10,1%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 46 492,1 млн. лв., което представлява 65,6% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 42 798,4 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 647,2 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 46,4 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 733,5 млн. лв. (89,0% от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 252,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2023 г. е 11,35 млрд. лв., в т.ч. 10,88 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,47 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
*По обяснението на Института за пазарна икономика "в българския бюджетен сектор, особено що се отнася до данъчните приходи[1], все още се използва планирането и отчитането на касова основа - принцип, отдавна отречен в международната практика". "Според него сделката се отчита в момента на извършване на паричното плащане - например приходът от данък върху добавената стойност се отчита в момента, в който той постъпи по сметката на НАП, независимо за какъв период се дължи. Отчитането на начислена основа изисква да се интересуваме от момента, в който плащането става дължимо или стоката сменя своята собственост. В този случай всички приходи, разходи, задължения и вземания се отчитат тогава, когато е бил поет ангажимент те да бъдат извършени."