Кабинетът залага на силно нарастване на държавния дълг
Средносрочната прогноза показва увеличение на задълженията до 87 млрд. лева - 33,5% от БВП през 2028 г. от 47 млрд. лева - 23,5% (през ноември 2024 г.)
"Рязкото увеличение на държавния дълг за четири години е интересна тенденция. Дори е по-голямо от това, което беше заложено в проекта на бюджет (на служебния кабинет), защото там увеличението трябваше да стигне от 40 млрд. лв. през 2025 г. до 81 млрд. лв. 2028 г. Докато сега стига 87 милиарда лева. Очевидно икономиката ще се развива на база дългове". Това каза по Нова икономистът от Българската стопанска камара Щерю Ножаров.
"Понеже всички са затънали до уши, стана модерно да се говори, че за хората трябва да се дават нови и нови пари. Считаме, че колкото изкарваме, толкова трябва да харчим, но поради четирите години див популизъм, трябва да теглим нов дълг", коментира днес председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, дори изтъкна, че "другата седмица 17 млрд. лв. нов дълг", без да даде подробности.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. в средносрочната бюджетна прогноза, оповестена от Министерството на финансите (МФ), се предвижда държавният дълг да достигне съответно:
- до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г.,
- 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г.,
- 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и
- 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.
По критериите за конвергенция (и бюджетна дисциплина, където е и условието за 3% дефицит от БВП), съотношението на държавния дълг спрямо БВП не трябва да надвишава референтната стойност, определена на 60% от БВП.
По данни на МФ държавният дълг към края на ноември 2024 г. достига до 47 343,5 млн. лева или 23,5% от БВП, като вътрешните задължения са в размер на 11 935,4 млн. лева, а външните - за 35 408,1 млн. лева. Държавногарантираният дълг през ноември 2024 г. възлиза на 1 458,7 млн. лева, вътрешните гаранции са 203,3 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,7%.
По данни на Евростат от 22 януари т.г. България и Естония си "разменят" водачеството в класацията на страните с най-ниско съотношение на държавен (конолидиран) дълг спрямо БВП по тримесечия през 2024 г. (засега няма данни за последното тримесечие на 2024 г.). Най-високите съотношения на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2024 г. са регистрирани в Гърция (158,2%), Италия (136,3%), Франция (113,8%), Белгия (105,6%) и Испания (104,3%), а най-ниски - в Естония (24,0%), България (24,6% - 48 735,9 млн. лева) и Люксембург (26,6%).
Евростат определя брутния държавен дълг като консолидиран брутен дълг на целия сектор "Държавно управление". Държавният дълг се състои от пасивите на този сектор в следните финансови инструменти: валута и депозити, дългови ценни книжа и заеми. В края на третото тримесечие на 2024 г. общият държавен дълг на България се състои от 84,0% дългови ценни книжа в еврозоната и 83,6% в ЕС; 13,4% заеми в еврозоната и 13,9% в ЕС и 2,6% валута и депозити в еврозоната и 2,5% в ЕС.