17-11-2017 20-11-2018

Финансовото министерство обяви как ще удължи закона за бюджета

В мотивите си министерството посочва, че за бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките

22:18 | 26 октомври 2022 | Редактор : Лилия Чалева 7 2161 Снимка: БТА

Министерство на финансите публикува проектозакон за т.нар. удължителен закон за бюджета. Той предвижда удължаване на бюджетните закони за ДДО, НЗОК и държавния бюджет за 2022 г. и през 2023 г. до приемането на нови текстове при действащо редовно правителство.

Кабинетът "Радев"

МФ разработи три варианта на проектобюджет - базов, с орязване на дефицита и решение за удължаване на старите бюджети. На изслушване в парламента тази седмица финансовият министър Росица Велкова обясни, че не е редно служебното правителство да предлага базов закон с висок дефицит или проект с орязани политики и намален дефицит и единственото чисто решение е да удължи действието на сега съществуващите текстове. Така заради политическата криза България се кани да започне втора бюджетна година без действащ закон за бюджета и с прилагане на старите нива на финансиране от предходната година.

В мотивите си за т.нар. удължителен закон за бюджета финансовото министерство посочва, че за бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките. Поради това служебното правителство е поставено пред невъзможност да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода до 2025 г.

При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет, нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг. Отчетени са влезлите в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, посочват от МФ.

На практика предложеният проект за удължаване предвижда запазване на всички нива на социални плащания в рамките на постигнатото през тази година, както и вместване в разходите на разпоредителите с бюджет до нивата за същия период на предходната година. Служебното правителство обаче е оставило отворени някои врати за поемане на допълнителни разходи и повече гъвкавост, каквито не съществуваха в удължителния закон, действал миналата година до края на март, отбелязва "Сега".

Така например Министерския съвет ще може авансово да поема повече разходи при кризисни ситуации от полагаемото се ниво при прилагане на лимитите от миналата година. Ще могат да се финансират и дейности, свързани с мигрантската криза, с високите цени на електроенергията, за подготовка на избори, за инвестиционни проекти, одобрени от НС.

МФ оставя възможност и за поемане на дълг на международните пазари в рамките на съществуващата програма за емитиране на облигации с обем до 12 млрд. евро (голяма част от тях изразходвани). Изрични текстове са записани и за даването на държавни гаранции по заемни споразумения на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и по програмата за финансова помощ за Украйна.

За да не възникват бюджетни дупки, е предвидено общите разходи на общините да са на нивото на тези за същия период на м.г., но конкретно разходите за издръжка и заплати да се изплащат в реалните размери. Същото е предвидено и за разходите за издръжка и персонал на НОИ и НЗОК.

Цялото проекторешение вижте ТУК >>

ИЗБРАНО