17-11-2017 20-11-2018

Факти и прогнози за Европа: сценарии, рискове, пари, инфлация, лихви

ЕЦБ заявява в свой анализ, че руската инвазия в Украйна ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията

Снимка: AP/БТА

Факти и прогнози за Европа: сценарии, рискове, пари, инфлация, лихви

09:58 | 25 март 2022 7 4707 Снимка: AP/БТА

Руската инвазия в Украйна ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията чрез по-високите цени на енергийните и на борсовите стоки, нарушаването на международната търговия и отслабването на доверието. Това пише в редовния Икономически бюлетин на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван на сайта на БНБ.

Мащабът на тези последици ще зависи от развитието на конфликта, въздействието на текущите санкции и евентуални бъдещи мерки. Влиянието на руско-украинската война трябва да се оценява в контекста на стабилните базови условия за икономиката на еврозоната, подпомогнати от широката подкрепа на политиката. Възстановяването на икономиката е стимулирано от отслабващия ефект на варианта "омикрон" на коронавируса. Затрудненията в доставките показаха някои признаци, че намаляват, а пазарът на труда продължи да се подобрява. При базисния сценарий в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от март 2022 г., който включва първоначална оценка на последиците от войната, прогнозата за растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) беше ревизирана надолу в краткосрочен план като резултат от конфликта, пише в Икономическия бюлетин.

Икономическата активност

Според базисния сценарий на прогнозите на експертите в средносрочен план растежът ще зависи от стабилното вътрешно търсене, подкрепено от по-силен пазар на труда. При повече заети лица домакинствата би трябвало да получават по-високи доходи и да харчат повече. Възстановяването в световен мащаб и продължаващата подкрепа от фискалната и паричната политика също допринасят за тези перспективи за растежа. Подкрепата от фискалната и на паричната политика остават решаващи, особено при тази трудна геополитическа ситуация. Очаква се през 2022 година растежът в еврозоната все още да бъде стабилен, но темпът му да бъде по-бавен, отколкото се очакваше преди началото на войната. В макроикономическите прогнози на експертите от март се предвижда 5,4 на сто годишен растеж на БВП в реално изражение през 2021 г., 3,7 на сто през 2022 г., 2,8 на сто през 2023 г. и 1,6 на сто през 2024 г. В сравнение с декемврийските прогнози перспективите за 2022 г. и 2023 г. са преразгледани надолу. Това се основава на допускането, че сегашните прекъсвания в енергийните доставки и негативното въздействие върху доверието, свързано с конфликта, са временни, както и че глобалните вериги за доставки не са сериозно засегнати.

При неблагоприятен сценарий, при който на Русия бъдат наложени по-строги санкции, водещи до известни смущения в световните вериги за създаване на стойност, по-високи енергийни разходи и някои временни съкращения на производството в еврозоната, както и до допълнителни финансови сътресения и по-трайна несигурност, растежът в еврозоната през 2022 г. ще бъде с 1,2 процентни пункта под този в базисния сценарий. Разликата през 2023 г. ще бъде ограничена, а през 2024 г. растежът ще бъде малко по-голям поради ефекта на догонване.

В случай на "тежък сценарий", който освен характеристиките на неблагоприятния сценарий предполага и по-силна реакция на цените на енергийните стоки спрямо по-строги съкращения в предлагането и по-сериозна преоценка на финансовите пазари, растежът на БВП може да се окаже под този в базисния сценарий с 1,4 процентни пункта през 2022 г. и с 0,5 процентни пункта през 2023 г., а през 2024 г. ефектът от догонването да бъде сравнително скромен.

Какво е влиянието на растящата инфлация

Инфлацията продължава изненадващо да се засилва поради неочаквано високите енергийни разходи. Повишението на цените обхвана всички сектори.

Инфлацията се повиши до 5,8% през февруари спрямо 5,1% през януари и се очаква в близко бъдеще да продължи да расте. Инфлацията при енергийните стоки, която достигна 31,7% през февруари, продължава да е основна причина за високия темп на общата инфлация и тласка нагоре цените в много други сектори. Цените на хранителните стоки също се повишиха под влияние на сезонни фактори, на големите транспортни разходи и на по-високи цени на торовете. Енергийните разходи нараснаха още през изминалите няколко седмици и се очаква много по-голям натиск върху някои храни и борсови стоки в резултат от войната в Украйна. Повишаването на цените стана по-широко разпространено. Повечето измерители на базисната инфлация се повишиха през последните месеци до нива над 2%. Въпреки това не е сигурно колко трайно ще бъде увеличаването на тези показатели, като се има предвид ролята на временните фактори, свързани с пандемията, и косвените последици от повисоките цени на енергийните стоки.

Базисният сценарий за инфлацията в новите прогнози на експертите беше съществено ревизиран нагоре. Дългосрочните инфлационни очаквания по редица мерки отново се установиха на нивото на инфлационната цел на ЕЦБ. Управителният съвет смята, че съществува голяма вероятност инфлацията да се стабилизира около целевото равнище от 2 процента в средносрочен план.

В макроикономическите прогнози на експертите от март 2022 г. се предвижда годишна инфлация от 5,1 на сто през 2022 г., от 2,1 на сто през 2023 г. и от 1,9 на сто през 2024 г. - съществено над равнището в предишните, декемврийски, прогнози, особено за 2022 г. В алтернативни сценарии за икономическите и финансовите последици от войната икономическата активност би могла да отслабне значително при по-рязко поскъпване на енергийните и борсовите стоки и при по-сериозно влошаване на условията на търговия и на нагласите. Инфлацията може да стане значително по-висока в близко бъдеще. Въпреки това всички сценарии още предвиждат тя постепенно да се понижава и да се установи на ниво около 2 на сто - целевата инфлация за 2024 г.

Въз основа на актуализирана оценка на перспективите за инфлацията и предвид несигурната обстановка Управителният съвет на ЕЦБ преразгледа графика за нетните покупки на активи за следващите месеци. Месечно нетните покупки на активи ще възлязат на 40 млрд. евро през април, на 30 млрд. евро през май и на 20 млрд. евро през юни.

Какви са рисковете

Докато рисковете, свързани с пандемията, намаляват, войната в Украйна може да има по-силно влияние върху икономическите нагласи и отново да влоши ограниченията от страната на предлагането. Трайно високите енергийни разходи заедно със загубата на доверие биха могли да забавят търсенето повече от очакваното и да ограничат потреблението и инвестициите. Същите фактори крият рискове относно прогнозите за инфлацията, които в краткосрочен план клонят към подценяване. Войната в Украйна носи значителен риск от подценяване, особено по отношение на цените на енергийните стоки. Ако ценовият натиск се отрази в по-високо от очакваното увеличение на заплатите или има трайни неблагоприятни последици за предлагането, инфлацията може да се окаже повисока и в средносрочен хоризонт. Въпреки това, ако в средносрочен план търсенето отслабне, това също би могло да намали натиска върху цените.

Какви са финансовите и парични условия

Руската инвазия в Украйна предизвика значителна нестабилност на финансовите пазари. След избухването на войната безрисковите лихвени проценти на паричния пазар частично забавиха увеличението си, наблюдавано след февруарското заседание на Управителния съвет, а курсът на акциите се понижи. Финансовите санкции срещу Русия, включително изключването на някои руски банки от СУИФТ, досега не са предизвикали сериозно напрежение на паричните пазари или недостиг на ликвидност в банковата система на еврозоната. Балансите на банките остават като цяло здрави благодарение на стабилните капиталови позиции и по-малкия брой необслужвани кредити. Сега банките са толкова рентабилни, колкото бяха и преди пандемията. Лихвените проценти по банкови кредити за фирми леко се повишиха, докато тези по ипотечни кредити за домакинства остават стабилни на исторически ниски нива.

Кредитните потоци към фирми намаляха, след като през последното тримесечие на 2021 г. значително нараснаха. Кредитирането на домакинствата се запазва, особено за покупка на жилище.

Как ще се развива паричната политика

Въз основа на актуализираната си оценка и като взе предвид несигурната среда, Управителният съвет преразгледа графика на програмата за покупка на активи (Asset Purchase Programme - APP) за следващите месеци. Месечно нетните покупки по APP ще възлязат на 40 млрд. евро през април, на 30 млрд. евро през май и на 20 млрд. евро през юни. Калибрирането на нетните покупки за третото тримесечие ще зависи от данните и ще отразява променящата се оценка на Управителния съвет за перспективите. Ако постъпващите данни подкрепят очакването, че средносрочните перспективи за инфлацията няма да отслабнат дори след преустановяването на нетните покупки на активи, Управителният съвет ще приключи нетните покупки по APP през третото тримесечие. Ако средносрочните перспективи за инфлацията се променят и условията за финансиране станат несъвместими с по-нататъшния напредък към целта от 2%, Управителният съвет остава в готовност да преразгледа графика си за нетни покупки по отношение на техния размер и/или продължителност.

Лихвеният процент при основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно и по депозитното улеснение ще останат непроменени - съответно 0,00%, 0,25% и -0,50%. Всякакви корекции на основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат извършени известно време след края на нетните покупки по APP и ще бъдат постепенни. Траекторията на основните лихвени проценти на ЕЦБ ще продължи да се определя от ориентира на Управителния съвет и от неговия стратегически ангажимент да стабилизира инфлацията на ниво от 2% в средносрочен хоризонт. Съответно Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните си равнища, докато се увери, че инфлацията ще достигне 2% доста преди края на прогнозния хоризонт и трайно през останалата част от него, и прецени, че реализираният напредък в базисната инфлация е достатъчно напреднал, за да бъде съвместим със стабилизирането на инфлацията на 2% в средносрочен план.

В анализа се развива и стратегията на ЕЦБ за финансиране на банките, влиянието на програмата за закупуване на активи в условията на пандемия и целевите операции по дългосрочно рефинансиране, както и улесненията за централните банки за обратно изкупуване.

В заключение се казва, че Управителният съвет остава в готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, когато е целесъобразно, за да гарантира, че инфлацията се стабилизира към неговата цел от 2% в средносрочен план.

ИЗБРАНО