До 2024 г. банките трябва да представят първите отчети за своите зелени активи
На кредиторите се възлага ключова роля за успеха на зеления преход чрез ограничения и нови регулации
До 2024 г. банките трябва да представят първите отчети за своите зелени активи. Това стана ясно от изследване на Института за икономически изследвания при БАН с участието на проф. д-р Даниела Бобева, проф. д. ик.н Виржиния Желязкова, проф. д-р Светлана Александрова, гл. ас, д-р Яна Пальова, с което 3eNews разполага.
За първи път се прави обобщение на опита на банките в първия етап на Зеления преход, осъществяван без фискална подкрепа и План за възстановяване.
Данните към момента са оскъдни и може да се направи слаба сравнимост. Използват се годишни отчети за 2021 г. на банките и нефинансовата декларация. Обект на анализа са 18 банки, лицензирани в България.
В анализа не са включени клоновете на банки, както и чуждестранни банки, които по линия на единния паспорт упражняват банкова дейност на територията на страната. Информацията за продуктовия микс и финансирането на зелени проекти е набрана от страниците в интернет на банките.
Според изследването се наблюдава заместване на инвестициите в традиционните въглеродно интензивни сектори с такива във въглеродно ниски или неутрални. Като че ли не пазарът, а регулаторните органи решават какво и как да се финансира. Зеленият преход на банките е силно администриран, появяват се нови регулации, данъци, рестрикции, етикиране на дейностите и т.н.
Зеленото не е безрисково. Всъщност наблюдаваме добавяне на нови рискове и банковата дейност става още по-рискова.
Един много важен въпрос е дали да се повишат капиталовите изисквания.
Дали и доколко да се променят капиталовите изисквания за целите на намаляването на експозициите към въглеродно интензивни компании - могат да възникнат противоречия със стандартния подход към рисковете на банките.
Ако въглеродно интензивните компании са печеливши, банките биха загубили добри клиенти, ако се откажат да ги финансират, но могат и да решат да ги финансират въпреки високите капиталови изисквания и така няма да има ефект върху самите емисии.
Съществува и риск да се създадат прекалено ниски капиталови изисквания за зелени експозиции, което от своя страна да влоши рисковия профил на банките. Не винаги зелените инвестиции са с достатъчно висока възвращаемост. Като цяло зелените инвестиции са с ниска възвращаемост и дългосрочен характер. Тези регулации би трябвало да мотивират банките да финансират въглеродно интензивни фирми, които обаче са разработили собствени планове за намаляване на емисиите и кръгова икономика.
В някои страни бяха въведени национални регулации по отношение на екологичните и рисковете от промените в климата, докато други като България, изчакваха създаването на наднационалната европейска рамка.
Тази рамка се появи и това е регламентът за таксономията.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}