17-11-2017 20-11-2018

Дълговата криза в еврозоната окончателно остана в миналото

Спредът в доходността на гръцките ДЦК спрямо германските най-сетне се върна на нивото си от 2009 г.

09:17 | 14 февруари 2020 | Редактор : Георги Брандийски 1 984 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Има ли значение политиката или няма? Няколко забележителни стъпки са в ход в Европа и по целия свят, като е спорно дали те получават пазарния отговор, който може да се очаква, пише Джон Отърс за Bloomberg, цитиран от Инвестор.

Италия

Италианският пазар на облигации достигна нов етап в сряда. Спредът между доходността на италианските ДЦК спрямо тази на германските сега се върна там, където беше през пролетта на 2018 г., преди лявото популистко движение Пет звезди и дясната популистка Лига да обявят, че са се споразумели за коалиция. Това правителство за кратко заплаши с конфронтация срещу Европейския съюз относно италианския бюджет, което повиши суверенния риск на страната. В момента икономиката на Италия изглежда много слаба. На власт сега е нова коалиция, но Лигата все още е влиятелна. Що се отнася до пазара обаче най-лошото като политическия риск премина.

Гърция

Гръцките облигации преминаха още по-историческо ниво. Именно Гърция предизвика дълговата криза в еврозоната след изборите през 2009 г., когато новоизбраният премиер Георгиос Папандреу обяви, че е установил, че бюджетният дефицит е по-висок от дотогава разкривания, като е в нарушение на официалните правила на еврозоната. Години след това спредът между гръцките и германските ДЦК доминираше дискусиите сред политици и инвеститори в цялата еврозона. В сряда този спред най-сетне се върна на нивото си, когато Папандреу беше избран през октомври 2009 г. От пазарна гледна точка, съдейки по този показател, който дълго време се разглеждаше като меродавен за шанса за оцеляване на еврозоната, кризата най-накрая окончателно приключи.

Как се стигна дотам? Преди десетилетие аз и много други коментатори предположихме, че еврозоната може да овладее кораба само с мащабна институционална реформа. Нови институции трябваше да гарантират, че еврозоната има единна фискална политика, както и такава парична. И засегнатата банкова система на еврозоната трябваше да бъде разтърсена и реформирана. Вместо това политиците избраха да протакат и почти им се размина.

В Гърция политическата нестабилност беше изключителна. Премиерският пост, преминал от Костас Караманлис към Папандреу през 2009 г., беше предаван последователно на Лукас Пападемос, Панайотис Пикраменос, Антонис Самарас, Алексис Ципрас и сега Кириакос Мицотакис. От другата страна на гръцко-германския спред, всички те трябваше да се справят със същия германски канцлер - Ангела Меркел.

Но въпреки, че претърпя пълномащабна икономическа депресия, в Гърция все още липсва радикална структурна реформа. Подобно на еврозоната, тя все още протака. Новият премиер представлява Нова демокрация, партията, която първоначално завеща кашата на Папандреу. И същите елити остават на мястото си. Трима от премиерите на Гърция след 2009 г. са синове на предишни министър-председатели, включително сегашния.

Почти няма причина да вярваме, че кризата, която се отприщи през 2009 г., не може да се повтори. Нищо не бе направено за реформиране на системата. Но пазарът е спокоен, че рискът си е отишъл.

Европа

Вече не се смята, че еврото е под екзистенциална заплаха и ДЦК на държавите от периферията вече не се търгуват при екстремни спредове спрямо книжата на тези от центъра. Въпреки това в сряда еврото се обезцени спрямо долара до 32-месечно дъно. Проблемът сега се премести от периферията в центъра. В германската и френската политика има обсадени правителства, които се занимават с популистки бунтове на фона на сериозна слабост в техния индустриален сектор. Политиците преминаха някак си през кризата, губейки Великобритания по пътя. Съществуването на самото евро може да не е вече под въпрос, но доверието в еврозоната, нейната икономика и политическите й институции остава много ниско.

ИЗБРАНО