17-11-2017 20-11-2018

Резервът на пазара на труда показва, че експанзията на заетостта става все по-трудна

През 2023 г. България постига най-ниския размер на показателя за последните 15 години

Снимка: iStock by Getty Images

Резервът на пазара на труда показва, че експанзията на заетостта става все по-трудна

През 2023 г. България постига най-ниския размер на показателя за последните 15 години

16:08 | 2 ноември 2024 | Автор: Адриан Николов*, старши икономист в Института за пазарна икономика 2 532 Снимка: iStock by Getty Images

Предлагането на труд в България остава изключително свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен ресурс изглежда все по-трудно. Това е основният извод от публикуваните тази седмица данни на Евростат за общия свободен резерв на пазара на труда в страните от ЕС.

Оценката на "резервите" (labor market slack) за 2023 г. е интересна по две причини. От една страна данните включват разширено понятие за население в активна възраст - 15-74 годишни вместо по-често разглежданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона, движена от застаряването и свиването на предлагането. От друга страна понятието е максимално обхватно, като включва както безработните, така и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на непълен работен ден - с други думи, представен е пълният потенциал за експанзия на пазара на труда.

Разпределението на общите резерви сочат, че в страните от ЕС и след пандемията пазарите на труд работят на много скорости, като в редица държави - Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия - те надхвърлят 15% от населението на 15-74 години. От другата страна са предимно централноевропейски страни, където високото търсене и успешни политики за активиране и преквалификация са успели почти да изчерпят свободния ресурс - такива примери са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където резервите са от порядъка на 5-6%. България е близо до тези стойности, със 7,1% резерв.

Интересно е да отбележим, че характерът на резервите е много различен сред различните държави - в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, особено в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се наблюдава висок дял на непълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят. Това подчертава факта, че преносът на политики и практики в рамките на ЕС е труден заради много различните особености на националните икономики и в частност пазари на труд.

През 2023 г. България постига най-ниския размер на резервите на пазара на труда за последните 15 години. Докато след глобалната криза стойността на показателя достига пика си от 21%, най-вече заради значителния дял безработни лица, но и немалко готови да започнат работа неактивни лица, то през 2023 г. той вече е 7,1%. Водеща роля отново играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са много малки - непълно заети са едва 0,3% от населението на 15-74 години, а търсещи работа, но не в състояние да започнат веднага да работят са 0,5%.

Това разпределение и динамика дават ясна насока на политиките за експанзия на пазара на труда у нас. Известни резерви има, както в групата на безработните, така и сред склонните да работят неактивни лица. Фактът, че те не успяват да се реализират на фона на повишеното търсене на труд обаче означава, че има значителни пречки пред това - ниска квалификация и умения, разположение в региони с малко свободни работни места при ниска мобилност, липса на ориентиране. Именно тези бариери трябва да бъдат преодолени - с фокус върху квалификацията и уменията, разширяване на образованието на възрастните, разглеждане на индивидуалните потребности и предизвикателства на неактивните и безработните*.

* Човешкият капитал е сред основните фокуси на новопубликуваната "Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа". Още мерки за образованието, пазара на труда и социалната политика могат да бъдат намерени в съответната глава на изданието.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК>>

ИЗБРАНО