По предварителни данни брутният външен дълг в края на април 2024 г. възлиза на 43 140.4 млн. евро (42.6% от БВП), което е с 891.6 млн. евро (2%) по-малко в сравнение с края на април 2023 г. (44 032 млн. евро, 46.9% от БВП), съобщи БНБ.

Националната банка уточни, че има предвид БВП в размер на 101 249 млн. евро за 2024 г. (по нейна прогноза) и 93 946.5 млн. евро за 2023 г. (по данни на НСИ от 08 март 2024 г.).

Июточници: БНБ и МФ

По матуритет

В края на април 2024 г. краткосрочните задължения са 7283 млн. евро (16.9% от брутния дълг, 7.2% от БВП) и се понижават с 441 млн. евро (5.7%) спрямо април 2023 г. (7723.9 млн. евро, 17.5% от дълга, 8.2% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35 857.5 млн. евро (83.1% от брутния дълг, 35.4% от БВП), като намаляват с 450.6 млн. евро (1.2%) спрямо края на април 2023 г. (36 308.1 млн. евро, 82.5% от дълга, 38.6% от БВП).

Към края на април 2024 г. 26 537.9 млн. евро (61.5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 80.3% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление (за държавния дълг виж по-долу) в края на април 2024 г. е 10 430.4 млн. евро (10.3% от БВП). Спрямо края на април 2023 г. (9555 млн. евро, 10.2% от БВП) той нараства с 875.5 млн. евро (9.2%).

По институции (освен Държавно управление)

Външните задължения на Централната банка са 1987.8 млн. евро (2% от БВП). Те намаляват с 1.7 млн. евро (0.1%) спрямо края на април 2023 г. (1989.5 млн. евро, 2.1% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6113 млн. евро (6% от БВП). Те се понижават с 351.6 млн. евро (5.4%) спрямо края на април 2023 г. (6464.6 млн. евро, 6.9% от БВП).

Външните задължения на Други сектори (фирмени дългове, но поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) са 11 863.4 млн. евро (11.7% от БВП). Те нарастват с 8.7 млн. евро (0.1%) спрямо същия месец на миналата година (11 854.7 млн. евро, 12.6% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране (поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) е в размер на 12 745.8 млн. евро (12.6% от БВП) в края на април 2024 г., което е с 1422.3 млн. евро (10%) по-малко спрямо края на април 2023 г. (14 168.1 млн. евро, 15.1% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29.5% към края на април 2024 г., при 32.2% към април 2023 г.

Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, изчислени на база тримесечните данни) в края на март 2024 г. е отрицателен в размер на 31 230 млн. евро (30.8% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 3905.5 млн. евро (14.3%) спрямо края на март 2023 г. (отрицателна стойност от 27 324.4 млн. евро, 29.1% от БВП). Намалението е в резултат от нарастването на брутните външни активи с 3126.6 млн. евро (4.3%) и намалението на брутния външен дълг със 778.9 млн. евро (1.7%).

Държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата.

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми".

В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ.

В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).