17-11-2017 20-11-2018

Бостян Васле: На България предстои много труден дебат за приемане на еврото

Предварителната подготовка е не по-малко важна от самото встъпване в еврозоната, препоръча управителят и председателят на УС на Словенската национална банка

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Бостян Васле: На България предстои много труден дебат за приемане на еврото

13:37 | 9 декември 2022 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 11 14966 Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Управителят и председателят на УС на Словенската национална банка Бостян Васле, който участва във финансовата конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности", се спря на различните аспекти на процеса на присъединяване, като изрази надежда, че в България ще се намерят решения в посока на очевидно много трудния дебат, който предстои. Събитието е организирано от Dir.bg, КРИБ и Агенция за насърчаване на МСП.

Пътят към Еврозоната

Той започна своето изказване с една от най-важните цели: "Ние успяхме да постигнем политически консенсус - всички политически партии и от тогава не е имало нито една партия, която да е заставала срещу европейския проект (Словения приема еврото през 2007 година - бел. авт.). Няма нито един политик, който да застане срещу очевидните ползи, на които се радваме вече 15 години и по време на самия процес при въвеждане на еврото, така и след това.

Най-решителният момент по думите на г-н Васе, е бил когато е изготвян много подробен план как да се извърви пътя към еврото. Имало е координация между основните органи, които са вземали решенията в Словения - правителството, парламентът и централната банка. На практика имаше трима, които бяха на върха и успяха да обединят всички талантливи и изявени хора в този момент в нашата страна, въпреки че този въпрос въобще не беше обект на политическо противопоставяне.

Много важна беше как се популяризира идеята за присъединяването към еврото, като започнахме с разяснителна работа, разработване на платформи и уебсайтове, където се качваха материали, които обясняваха какво означава това, как ще се отрази на отделния човек. Важни бяха и организирането на събития като днешното, тъй като искахме всички части от обществото да бъдат приобщени, каза още управителят на Словенската национална банка.

Вие правите такива събития, но не се подвеждайте от мисълта, че те са достатъчни. Никога не са достатъчни, винаги има нужда от още и още информация, препоръча г-н Васле.

Той обясни, че преди въвеждането на еврото е въведена много внимателно системата за уведомяване за цените в двете валута - каква е била цената преди да се преизчисли в евро и каква е след въвеждането на единната валута. Имало е разработено приложение за мобилни телефони, за да могат хората да си ги преизчисляват сами от тогавашната валута в Словения в евро и обратно.

Имало е и други специфики на процеса. Словения е работела много активно и близко със своите партньори в ЕС и еврозоната Австрия и Италия. Освен това, страната е имала много висока инфлация, бидейки част от бивша Югославия. Сред излизаното от Югославия, цените първо са превалутирани в дойче марки, а след влизането в еврозоната - в евро. Така че хората вече са знаели как да преизчисляват.

С една активна политическа подкрепа успяхме да въведем без проблеми еврото през 2007 година. Словения стана една от първите държави от новоприсъединилите се държави към ЕС през 2004 година, която приеме еврото. От което има много ползи, но е добре да се разглеждат и нещата които не са сред позите. Първият отрицателен аспект, може би е, че в момента, когато се свениха валутите, цените скочиха. Но това бе процес, придружен с горещ дебат, подчерта банкерът и допълни:

И днес като се обърнем назад - цените поскъпнаха от 0.3 до 0.5 процента. На фона на последвалата 15-годишна стабилност след въвеждането на еврото, мисля, че си е струвало.

Нещо много важно за нас банкерите е, че ЕЦБ като върховна институция на еврозоната, страната губи суверенитет по отношение на монетарната си политика. И тук възниква въпросът дали Словения с двумилионно население може да провежда самостоятелна макроикономическа политика. Аз мисля, че като членове на еврозоната ние решаваме макроикономическата политикана на близо 300 милиона население. Лично аз съм убеден, че не сме загубили, като се присъединихме към еврозоната.

Другите ползи са най-много за износа, тъй като Словения експортира 75 процента от всичко, което произвежда. Това е една от големите ползи, че сме членове на един силен валутен и банков съюз, посочи г-н Васле.

Според него, на първо място, обаче, въвеждането на еврото е било полезно за правителството и бюджета и като членове на еврозоната, трябва да кажа, че цената на нашия външен дълг също спадна.

И като общество сме извлекли ползи, подчерта банкерът. Ние осъществихме дълбоки реформи и изравнихме нашите показатели с големите средноевропейски държави, стабилизирахме финансите на страната и като цяло това беше голям успех. В началото 75% от гражданите бяха за процеса за присъединяване, а след 15 години подкрепата е нараснали още повече. Словения е сред трите държави от еврозоната по доверие към еврото.

Управителят на Словенската национална банка обобщи, че най-важното за този процес е да се постигне политически консенсус, проектът да се управлява умело и след това да се осъществи успешно преминаване към еврото. Решаващият момент е подготовката да започне доста преди самото присъединяване, за да се избегне шокът сред хората. Затова е нужно да се отворят още по-широко вратите за ползване на суверенен дълг за привличане на средства от външните пазари, но да не се втурнете презглава натам.

ИЗБРАНО