В България възрастовата граница на хората с просрочени задължения продължава да пада, като все по-често това са млади хора под 30 години, а нередки са случаите и на длъжници под 25 години. Това показват данни на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), представени от нейния председател Лилия Димитрова.

Според Димитрова, макар че не бива да се обобщава, защото всяка лична финансова ситуация е индивидуална, статистиката ясно показва, че младите хора под 30 години задлъжняват все повече. Едно от обясненията е склонността на тази възрастова група да извършва импулсивни и непланирани покупки. Проблемите се задълбочават, когато тези млади хора имат няколко кредита едновременно и останат без постоянни доходи, което често ги води до невъзможност да покриват задълженията си, коментира Димитрова, цитирана от БТА.

Освен по отношение на възрастта, наблюдава се и промяна в профила на длъжника. Докато преди това обикновено бяха хора от по-малки областни градове, сега повечето са жители на големите градове — София, Пловдив, Варна и Бургас. Това е резултат от вътрешната миграция към по-големите населени места, където се съсредоточават повече възможности, но и повече изкушения.

Данните на АУВ показват още, че средният размер на продадените потребителски кредити през цялата 2024 г. е намалял до 909 лева, докато през предходната 2023 г. той е бил 1324 лева. Спадът се обяснява с това, че в просрочие изпадат основно необезпечени потребителски кредити с по-малки суми.

Все по-често се срещат хора с няколко паралелни кредита, взети дори от една и съща финансова институция. Има случаи на лица с двуцифрен брой заеми, даде пример от практиката си Димитрова. Според нея не става въпрос само за хора в крайна нужда или без работа, а и за такива, които са направили неразумни финансови решения. Например, след като са изтеглили кредит за жилище или автомобил, взимат нов заем, за да отидат на почивка, без да преценят възможностите си.

Тя препоръча на хората с по-ниски доходи да не задлъжняват с повече от една трета от разполагаемия си доход. Димитрова отправи призив към потребителите да планират по-внимателно личните си финанси и да не приемат с лека ръка всички кредитни предложения, които им се отправят. Според нея е нужно и да се работи за повишаване на финансовата култура в обществото.

От друга страна, данните на АУВ сочат, че като цяло българите започват да изплащат задълженията си по-съвестно. За първото полугодие на 2025 г. има ръст от 38% в плащаемостта спрямо същия период на 2024 г.

Разпределението на изкупените задължения показва, че банките и небанковите финансови институции (бързите кредити) заемат по 35% от общия обем продадени дългове, или общо 70%. Телекомите се нареждат на трето място с дял от 18%.

През 2024 г. размерът на изкупения дълг остава почти без промяна спрямо предходната година — 545 млн. лева срещу 523 млн. лева през 2023 г. В същото време възложеният дълг (такъв, който кредиторите възлагат за събиране, без да го продават) намалява с 46% на годишна база.

Българският бизнес вече по-добре защитава интересите си и поддържа необходимата документация за сделки и услуги, коментира още Лилия Димитрова. Благодарение на тази по-добра информираност, компаниите все по-често прибягват до услугите на фирми за управление на вземания. Това води до рязък ръст в междуфирмената задлъжнялост — от 15 млн. лева през 2023 г. до 122 млн. лева през 2024 г.

След приемането на еврото всички задължения ще бъдат превалутирани по официалния курс — 1.95583 лева за едно евро, а членството на България в еврозоната няма да промени основните тенденции на пазара на управление на вземания у нас, посочи председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Тя подчерта, че новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е важна стъпка, тъй като от репутационна гледна точка би могъл да премахне лошите практики, които вредят на целия сектор. "Искрено се надяваме това да доведе до изчезване на такъв вид практики, за да може нашият бизнес да се асоциира с това, което е — финансов бизнес", завърши Димитрова.