Вчера от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съобщиха, че от септември с новата реколта на пазара ще влезе в сила и стандарт за лютеницата.
В Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в момента членуват около 50 предприятия. Те обаче държат от 60 до 80 на сто от производството, уточни Ламбрев.
"При нас са големите производители, техниката, големите хладилници", аргументира се технологът. Ламбрев е категоричен, че компромис в производството на лютеница по стандарт няма да има. Според него проблемът се свежда до легитимността на производителите и сивия сектор в бранша.
В лютеницата със стандарт ще има само български домати, без консерванти, оцветители и подобрители. Не се изключва и влагането на нишесте, което присъства в традиционната рецепта. Ще се допуска вносно пюре, защото родното зеленчукопроизводство се е свило.
Затова остава въпросът ще стигне ли родното производство пипер и домати, които да гарантират, че освен по рецептура, продуктът ще е български и по суровини. Ламбрев признава, че сериозен проблем на бранша в момента е именно снабдяването с качествени суровини за преработка.
В България през последните 20 години производството на плодове е намаляло с близо 80%, а на зеленчуци - с над 60 на сто.
Лютеницата по стандарта ще бъде обозначена с логото на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци - СППЗ.
В момента за прозводството се използват нишесте, пюре от картофи, които старият стандарт разрешава. Сред лютениците, предлагани сега на пазара, има пастообразни и едро смлени, наричани още "домашни". В тях производителите влагат основно доматено и пиперково пюре, моркови и пюре от моркови, патладжан и печени чушки. Овкусителите са захар, сол и слънчогледово олио. Това са основните компоненти, а подправките, които са около 10 - 12 на брой са типични за българската трапеза - лук, чесън и др.
В стандарта от 1975 година /20-22/ и рецептите създадени по него, например, има лютеница тип "Перущица", в която се е влагало ябълково пюре, уточнява Янков. В други продукти се използват разни еквиваленти на нишестето, като картофите, например, и това е била официалната рецептура за България отпреди 40 г.
На следващ етап ще се изразработи програма за популяризиране на продукта в ЕС. 
Влаганите сега в много от храните подобрители подобряват вкуса им, но не съответстват на здравословния начин на хранене с продукти от натурални суровини. Това добавя по темата изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов.
Безкомпромисен контрол и жестоки санкции за нарушителите на стандартизираните храни на вътрешния пазар обеща той, но уточи, че стандартът е на доброволни начала и никой няма да бъде принуждаван да работи по него.