Двамата професори Чин и Франкел започват изследването си с тезата, че дори и еврото да измести долара като най-важна световна валута, това едва ли ще е скоро. Все пак ще мине известно време, тъй като светът не е свикнал да превалутира цялата си икономика всеки ден. Британският паунд е бил световна резервна валута до края на Втората световна война, но впоследствие губи първото си място, тъй като Британската империя започва да залязва. Американската икономика успява да изпревари английската още през 1870 г., но изкачването на долара се забавя заради сложния и негъвкав финансов сектор, който се реформира след създаването на Федералната резервна система през 1913 г. За да се превърне една валута в такава с първостепенно световно значение са нужни няколко основни фактора. На първо място, държавата, която ще лансира валутата си, трябва да притежава наистина голяма икономика, силно развит финансов сектор и да играе важна роля в световната търговия. Инерцията също е важен фактор. Все пак, ако днес доларът е валута номер едно и това продължава вече над 60 години, има шанс и утре да е така, просто защото хората са свикнали. Да, това работи, но до един момент. Двамата професори изтъкват две много важни причини за предстоящия залез на долара в световната търговия. Първата е свързана с прекалено раздутия дефицит по текущата сметка на САЩ в унисон със започналата от няколко години доларова обезценка. Втората е свързана с появяването на отлична валута -заместител на долара. Досега нито йената, нито германската марка имаха някакъв реалистичен шанс да изпреварят когато и да е било американската валута, но еврото вече е съвсем различно нещо. Икономиката на Еврозоната е почти толкова голяма колкото и тази на САЩ и съвсем скоро може да я изпревари. Отделно от това, дълговият пазар на Еврозоната вече има същата дълбочина и ликвидност каквато и американския пазар на съкровищни бонове. Много развиващи се страни, включително и производителките на петрол в Близкия изток, недоволстват от прикачените си към долара валути, тъй като така внасят инфлация и икономически сътресения. За момента е малко вероятно те да загърбят тази система на валутна обвързаност, но ще дойде момент, когато инфлационният натиск няма да има с какво да се облекчава освен с реално действаща валутна политика. Ако те се освободят от долара, ще е въпрос на месеци да превалутират и резервите си, които са значителни. Друг фактор, който е в подкрепа на теорията за скорошно отпадане на доларовата валутна система е кризата на Англосаксонския финансов модел. Не много отдавна, той се възприемаше като по-добър от консервативния европейски модел. След настоящата кредитна криза обаче, възможно е инвеститорската общност да загърби прекалено либералния американски модел и да се насочи към по-регулираните пазари. Въпреки че Европа ще пострада от кризата в САЩ, то финансовата й система ще понесе доста по-леко шоковете. В момента едва една четвърт от световните валутни резерви са в евро, докато в долари все още са две трети. Нереално е да се смята, че еврото няма да успее да спечели доверието на световната финансова и търговска общност, особено след последните събития на доларова обезценка и тежка финансова криза в САЩ. Възможните геополитически последици са свързани главно със загубата на американската привилегия да инвестира във високодоходни чужди активи и да плаща по-ниска доходност на чужденците, които инвестират и продават стоката си в САЩ. Доларът изведнъж ще спре да бъде „нашата валута и вашия проблем". Ако доларът изгуби статуса си на световна резервна валута, ще се стигне и до известна загуба на политическа сила. /Със съкращения/