17-11-2017 20-11-2018

Природният газ - незаменимо решение за българските домакинства и икономика

Той е инструмент за приближаване към въглеродната неутралност

Снимка: iStock by Getty Images

Природният газ - незаменимо решение за българските домакинства и икономика

Той е инструмент за приближаване към въглеродната неутралност

07:14 | 30 януари 2024

0 5182 Снимка: iStock by Getty Images

Винаги е по-достойно да имаш собствена позиция. Ако нямаш такава обаче, искаш или не искаш, подражаваш на някого и тогава от прагматична гледна точка е важно на кого. А най-важно за успеха на прагматизма е да се съобразиш с всички особености на уникалната ситуацията, в която се намираш.

Когато стане дума за Зелената сделка, напоследък държавните мъже сякаш забравят, че отправяйки се към целите, ние тръгваме от реалността днес. Логично е, ако сме различни от всички, а имаме общи цели, да действаме по различен, уникален начин. Различна ли е българската енергийна система от всички останали в ЕС? Обективните факти показват, че категоричният отговор е "ДА"!

снимка: БАПГ

Тази графика на Международната енергийна агенция показва, че в ЕС единствено България увеличава своята неефективност. Единствено България отбелязва ръст на интензитета на БВП.

За съжаление, така изглеждат нещата през всяка от последните 10 години.

По данни на Евростат в България се използва 3,5 пъти повече енергия за производството на единица БВП в сравнение със средното за ЕС ниво и 2,2 пъти повече от следващия в класацията - Румъния, и това вече е утвърдена тенденция:

Изводите от данните на Евростат и Международната енергийна агенция са очевидни:

Българската икономика е неконкурентна, защото прахосва енергия;
Българската икономика е далеч, и все повече се отдалечава, от средните за ЕС нива на енергиен интензитет;
Казаното по-горе е в сила и за въглеродния интензитет на икономиката на България.

Обяснението за тези тенденции е, че във всяка от страните в европейското семейство от близо половин век крайната енергия, която не трябва да е непременно електрическа по технологични съображения (не гледаме телевизия на газ.... за сега), е природен газ. Да, всяка от тези държави членки е приела целите на Зелената сделка, но с много сериозна доза прагматизъм, включително:

Без да забравя, че до 2050 г. има повече от четвърт век, в рамките на който е важно икономиките да си гарантират конкурентоспособност;
Съзнавайки, че газът - най-екологичното гориво, е далеч по-приемливо решение спрямо въглищата и нефтопродуктите;
Приемайки, че газовите технологии са партньори на Зелената сделка, а не врагове;
Търсейки оптималните варианти за максимално използване на потенциала на съществуващата газова инфраструктура.

Ето и малко примери от близкото минало:

Потреблението на природен газ в Турция за последните 20 години нарасна от 5 млрд.куб.м до 55 млрд.куб.м/год. и тя вече е газов хъб;
Преди 20 години Гърция не познаваше газа, а днес потребява повече от 7 млрд.куб.м/год. и е незаобиколим фактор в обезпечаване на нови източници на природен газ.

За сравнение, потреблението на природен газ в България за последните 20 години е спаднало над 2,5 пъти, и от атрактивен пазар България днес се е превърнала само в спирка по пътя на газа към останалите пазари. Единственият сегмент, който се развива възходящо, е градската газификация и то без каквито и да е публични средства.

Вижте няколко примера за съвременен прагматизъм, който доминира в региона:

Дори немските политици се чувстват задължени да гарантират дългосрочно източниците на газ, нужен на немската икономика. Ето два красноречиви примера за действията на канцлера Шолц. Първо, той лично съдейства за подписването на дългосрочен договор за доставка на втечнен природен газ от Катар за следващите ... 27 години. В края на 2023 г. пак лично той проправи път, за да осигури необходимите условия за немски инвестиции в добив на нефт и газ в полетата на Нигерия. Това показва, че прагматичният немски поглед не вижда енергийно бъдеще без газ.
Гърция, Италия и Германия планират инвестиции в газова инфраструктура общо в размер на 30 млрд. евро. Останалите страни от ЕС планират още толкова инвестиции в газова инфраструктура. От тези общо близо 60 млрд. евро, едва 40% са в терминали за регазификация. Останалите са за тръбопроводи и хранилища. Тези инвестиции с доказан над 50 години физически живот са поредното доказателство за гарантираното място на газа в европейската енергетика за много десетилетия напред;
В световен мащаб през следващите години над 720 млрд. долара ще бъдат инвестирани в газова инфраструктура. Северна Америка държи първенството в тези проекти. Тези инвестиции ще позволят на Европа да използва в максимална степен своите терминали, за да приема колкото може повече природен газ;
В края на 2023 г. бяха подписани 14 договора за доставка на близо 25 млн.т/год. (около 34 млрд.куб.м/год.) предимно за европейския пазар за срок между 15 и 27 години.

Прагматичният подход в български условия трябва да изглежда така:

Развитие на нова газова инфраструктура, която да гарантира достъп до синьото гориво за всички български общини;
Подобряване на средата за нови инвестиции в градска газова инфраструктура - подходяща за пренос и на водород в бъдеще, без да се инвестират публични средства;
Подпомагане на 800 000 домакинства за газификацията на техните домове, за да достигне броят им 1 милион.

Подобен проект е възможен за 5-7 години и може да се реализира без никакви публични средства за инвестиции в инфраструктура. Това е най-ефективният начин, за да настигнем дори и най-енергоефективните европейски страни, и с гарантирана изключително силна стартова позиция да чертаем планове за приближаване към въглеродната неутралност.

Ползите от такъв проект са очевидни:

10 000 нови работни места;
Икономии на 5 600 крайна и 6 700 ГВтч първична енергия;
Общо спестени разходи за енергия 4,5 млрд.лв./год.;
Спестяванe на 5,6 млн.т СО2 годишно или ¼ от въглеродния отпечатък на българската енергетика;
Намаляване на отделяните днес фини прахови частици с 28 000 тона годишно или стотици хиляди спасени човешки живота.

За този проект не са нужни държавни пари. Нужен е достъп на домакинствата до ресурса, осигурен по всички фондове, подпомагащи справедливия енергиен преход и повишаването на ефективността. Природният газ днес е незаменимо решение за българската икономика и домакинства. Всяко следващо десетилетие забавяне на този проект означава 50 млрд.лв. загуби и много безвъзвратно пропуснати ползи. С всички свои ползи проектът за газификация на 1 милион български домакинства има своето място в целите на Плана "Енергетика и климат" и в Енергийната стратегия.

ИЗБРАНО