17-11-2017 20-11-2018

Зелената сделка е тежко предизвикателство за българското земеделие

"Войната в Украйна и високите цени на горивата може би наложат промяна в някои срокове и компоненти в целите на зеления преход", смята бившият заместник-министър на земеделието Явор Гечев

Снимка: МЗХГ

Зелената сделка е тежко предизвикателство за българското земеделие

12:10 | 24 май 2022 | Автор : Виктор Стефанов 50 6023 Снимка: МЗХГ

Много важно е фермерите и потребителите да знаят какво се случва, да са убедени в правилността на зелените политики, защото ако не се провеждат правилно, те ще донесат по-високи цени, както производствени, така и на пазара. Затова зелената политика е като нож с две остриета. Войната в Украйна показа колко крехък е балансът на производството, колко чувствителен е този сектор - цените отидоха в небесата при конфликт само между две държави.

Green Transition

Много важни са констатациите на Европейската комисия по Стратегическия план на България по Общата селскостопанска политика (ОСП) и не по-малко важни са насоките за кандидатстване, резултатите и контролът по изпълнението.

Ако държавата не започне да осмисля ролята на браншовите организации като цялостен партньор, но не само при разговорите, а и при окрупняване на продукцията, при договорите, доставките на торове и препарати, заготовката, окрупняването и контрактуването на продукцията - както за големите вериги, така и за износ, то няма да се получи.

Това каза пред Dir.bg бившият зам.-министър на земеделието, експертът Явор Гечев.

На 10 юни той ще бъде гост-лектор на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година тя ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria. Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

- ЕС преминава към устойчива продоволствена система - това е основата на европейската зелена сделка. Г-н Гечев, как да разбира това обикновеният човек, който днес чува и чете за продоволствената несигурност?

- От мига, в който Европа започна да позеленява в земеделието до ден днешен измина много време и като че ли нещата сериозно се промениха от предизвикателствата на войната в Украйна, високите цени на горивата, на торовете, на селскостопанската продукция. Това създава ново предизвикателство по отношение на Зелената сделка и съм сигурен, че първоначалните й параметри най-вероятно ще се променят - никой не знае как. А как това ще се отрази в различите страни членки е съвсем отделен въпрос.

- Сред амбициите на Зелената сделка е да се увеличи приносът на селското стопанство на ЕС в общия комплекс мерки срещу климатичните изменения. Как обаче ще бъдат убедени земеделските производители, че всички намерения и мерки ще им осигурят справедлива икономическа възвръщаемост?

- Това е големият въпрос, но ми позволете- за хората, които не са започнати в дълбочина с тематиката, да споделя някои от параметрите на Зелената сделка.

Сред амбициите на Европа е до 2030 г. да бъдат намалени химическите торове с 50%. по-опасните пестициди също с 50%, антибиотичните средства в животновъдството и рибарската индустрия с 50%, да бъдат възвърнати до 10% ландшафтна инфраструктура - различни селскостопански територии, които не се използват за земеделие (различните пояси, противоветрени, пречистващи въздуха, противоерозийни, такива за опазване на полезни диви видове). Сами разбирате, че това е много тежка история като изпълнение. И тя е свързана с много правилно прилагане на политиките, като всяка държава сама трябва да избере как да подходи, за да постигне тези цели. И тук е много важно фермерите и потребителите да знаят какво се случва, да са убедени в правилността на тези политики, защото ако не се провеждат правилно, наистина ще донесат по-високи цени, както производствени, така и на пазара. От тази гледна точка наистина зелената политика е нож с две остриета, като последните няколко месеца показаха колко крехък е балансът на производството, колко чувствителен е този сектор - цените отидоха в небесата при конфликт само между две държави.

Тоест, продоволствената криза чука на вратата Трябва да се вземат мерки, включително защо не и за преосмисляне на някои компоненти, за отлагане на някои, защото принципно една добра политика не трябва да води до лоши резултати. Това ще е предизвикателство за цяла Европа, но за България най-вече.

- Всяка страна имаше срок до 31 декември 2021 г. да представи своите стратегически планове за ОСП. ЕК си постави шест месеца срок за да ги разгледа и одобри преди да започне изпълнението им от 2023 г. Разбираме, че българският план е върнат с много забележки. Смятате ли че предложените в него инструменти ще отговорят на целите на Зелената сделка, за да бъде приложен по отношение на климатичните цели, стратегията от "фермата до трапезата", биологичното разнообразие?

- Ще видим. Донякъде да, донякъде - не. На първо място зависи от това какво е споразумението с ЕК. Отговорите на Комисията не са публични, надявам се да станат, за да могат и независими експерти като мен да ги разгледат и анализират. Друг е въпросът, че това е първи драфт. Нормално е да има около 400-500 забележки - доуточнения, не точно забележки, защото върви диалог с ЕК, в който някои от забележките са: "пояснете повече това..." или "дайте информация как ще постигнете тези цели" и т.н. Важни са констатациите от Комисията и постигането на стратегическите цели. Много важно е и как ще са написани насоките за кандидатстване и постиганите резултати, софтуерите, които би трябвало да бъдат изградени за контрол. Но сте прав, цялата Зелена сделка се крепи на индикатори, които цялата държава ще трябва да изпълнява. Ако те не се изпълняват, следват санкции. Много важна е структурата на българския Стратегически план и експертизата, вложена в него. И максимално познаване на сектора, за да може задачите да се изпълняват по нормалния начин, защото една и съща мярка, ако се изпълнява на север в Германия, няма нищо общо с изпълнението й в България. Тоест, много са важни спецификата и експертизата вътре в самата държава, а дано МЗХГ съумее да впрегне експертизата, която има, за да направи добър Стратегически план, защото той не е просто политика в министерството, а засяга всички - както производителите, така и потребителите.

- ЕК предвижда стимулиране на търсенето, повишаване на доверието в био продуктите и на конверсията в биоземеделие. Предвижда и сериозна финансова, техническа и консултантска помощ. Как ние ще започнем да ускоряваме темпото в развитието на биологичното земеделието?

- Не просто самото биологично земеделие е важно, а и неговата структура. Зелената сделка предвижда до 2030 г. 25% от селскостопанската земя да е с биологично земеделие. И тук въпросът е кои ще са площите - ако са със зърнени култури или пасища - ще стане сравнително лесно. Но да не забравяме, че зелената сделка не е само био. Така че важно е какво точно ще правят производствените единици в България, каква ще е структурата на земеделието - дали ще има повече чушки и домати, биологично производство или само зърнени култури, като фуражи, които ще са необходими за биологичното земеделие. Отговорът не лесен, свързан е с цялата поземлена реформа, която се надявам един ден България да започне да се прави, защото при сегашната структура на земеделието знаем, че в някои сектори няма хора, които да произвеждат. Имаме много малко малки и средни стопанства, които устойчиво да произвеждат плодове и зеленчуци, т.е. нямаме достатъчно количество на пазара. Отварям една скоба - не е само биологичната продукция - и екологично чистата продукция, която не е био, също е в компонентите, които трябва сериозно да съблюдаваме, защото балансът между качество, цена, здраве на хората е крехък и сложен за постигане, особено на макроикономическо ниво.

- Смятате ли, че доста шумните организации на производителите у нас са с достатъчно укрепнали позиции, че да помагат, да бутат напред в прехода към повишена ефективност и устойчивост на веригата за доставки, каквито са изискванията на Зелената сделка.

- Не може да си представите колко налучквате отговора на този въпрос. Като казвам структура на българското земеделие, включвам и браншовизмът и кооперирането, както и междинният сегмент на окрупняването на продукцията в еврохранителната верига, местата, на които да се продава, договорите на зелено, гаранционни фондове, които да го правят. Разбира се, браншовите организации имат огромно значение. Но сегашната им структура е такава, че те просто могат да вдигат шум. Ако държавата не започне да осмисля ролята им на цялостен партньор, но не само при разговорите, а и както е в западните държави, при окрупняване на продукцията, сключване на договори за зелено , за доставки на торове и препарати, съответно заготовката на продукцията, нейното окрупняване и контрактуване както за големите вериги, така и за износ, то няма да стане. Ще дам пример. Говорим за окрупняване на продукцията. Представете си една голяма верига да тръгне по задните дворове в Пловдивско да събира домати. Никога няма да го направи. Първо че ще й излезе скъпо, второ трябва логистика, трето не може да събере еднакви сортове, еднаква зрялост и количества сортирана продукция.

Представете си, оглавявам кооперативен съюз или браншова организация, която трябва да окрупни продукцията на нейните членове. В момента, в който взема продукция от нейните членове - това се води търговска сделка, вече данъчна сделка под изискванията на данъчното законодателство. И ето голямата изненада. В страни като Франция това не е търговска сделка, а кооперативна. В търговското законодателство на Франция например се допускат над 100 изключения при окрупняването на продукция и кооперирането.

При нас е малко объркана работата - искаме по-просто да го правим, а то е по-сложно, свързано е с данъчно законодателство, с облекчения, с гаранционни фондове, които да гарантират сделките следващата година, със структурата на производство на малките и средни производители, които за да са конкурентоспособни трябва да се кооперират и сдружават със себеподобни, запазвайки, разбира се, собствената си независимост. Но това е дълъг процес, който ако не осмислим и не започнем да прилагаме добре, ще имаме проблем, включително и със Зелената сделка. Позеленяването на различните стопанства - 7% екологично насочени площи на ниво стопанство - французите например ги постигат на ниво няколко ферми, не само на една, защото едната може да има повече био, другата животновъдство. Това е компонентът, който липсва на България, по-сложен е и за съжаление не сме тръгнали по този път. Става дума за окрупняване, структура, конкурентоспособност, гарантиране на доходите на земеделските стопани, гарантиране на сделките, включително т.нар. трети социален стълб, в който малките и средни земеделски производители са неконкурентоспособни дори само заради загубата на обем. Това е така, защото един голям производител не би имал проблем да реализира днес 50 тона домати, но ако имате 200 кг днес, а утре 300, най-вероятно няма да има какво да ги правите.

Кой е Явор Гечев

Явор Гечев беше служебен заместник-министър на земеделието храните и горите през 2021 г. Същия пост Гечев е заемал в периода юли 2013 г. - август 2014 г., управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ "Земеделие", Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с Браншовите организации и международната дейност на министерството.

През 2013 г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. Преди това е управител на предприятие в земеделския сектор, а от 2004 г. до 2009 г. има натрупан опит в Регионалната разплащателна агенция-Пловдив към Държавен фонд "Земеделие", където заема длъжности от експерт до ръководител на регионалната агенция. Притежава образователно-квалификационна степен "магистър" от Аграрния университет в Пловдив, както и сертификат за професионална квалификация от Съвета на Европа от 2009 г. по специалността "Политическа система и политики на Европейския съюз".

От юни 2016 г. е председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България.

ИЗБРАНО