Ако потребителите на природен газ имат достъп до тръбопроводи, то те биха купували втечнен природен газ (LNG) само в следните случаи:

  • за допълване на необходими количества, които по различни причини не могат да бъдат доставени по изградените газопроводи поради недостатъчния им капацитет;
  • при настъпване на аварийни ситуации, довели до спиране на газоподаването по даден газопровод.

България притежава добре развита газопреносна инфраструктура с добре обучен персонал и има специфично географско разположение. Като имаме предвид посочените по-горе факти, вносът на втечнен природен газ в България от ре-газификационните терминали в Гърция и Турция може да бъде по-евтин от вноса на газопроводен газ от Русия или от Азербайджан само при следните обстоятелства:

  • в случаите на големи излишъци на пазара на втечнен газ;
  • в случаите на високи цени на газопроводния газ по дългосрочните договори.

Изграждането на безопасно и надеждно газоснабдяване върху вноса на Втечнен природен газ е невъзможно и рисковано. Защо?

Защото щом започне повишаване на търсенето на природен газ на световните пазари (в размери - по-голямо от предлагането), втечненият газ става или физически недостъпен, или много скъп за потребителите, дори няколко пъти по-скъп от тръбопроводния газ по дългосрочните договори.

Обобщението е на инж. Димитър Щерев* от "Булгартарнсгаз" в анализ за 3е-news.net.

3е-news.net

По отношение на себестойността, втечненият природен газ (LNG) е значително по-скъп от тръбопроводния, с изключение на случаите, когато газът се пренася по тръбите на много големи разстояния (над 5000 км). При тези разстояния продажбите на тръбопроводен газ стават нерентабилни.

Втечнен природен газ в Европа се внася от Катар, Нигерия, Русия, САЩ, Тобаго-Тринидад и др. Наред с тръбопроводния газ, от 2018 г. насам Русия изнася и втечнен газ за Европа от един от своите големи заводи, изградени на полуостров Ямал - «Ямал СПГ" на компанията НОВАТЕК със собственост на капитала: Русия (НОВАТЕК) - 50.1%; Total (Франция)- 20%; Китай - 29.9%.

От 2018 година до началото на март т. г. (04.03.2021 г.), заводът за втечнен природен газ «Ямал СПГ" в Русия е изнесъл за страните от Европейския съюз над 50 млрд. нм3 природен природен газ, което разпределено по години е както следва:

  • за 2018 г. - 6.64 млрд. нм3
  • за 2019 г. - 21.07 млрд. нм3
  • за 2020 г. - 19.05 млрд. нм3
  • за 2021 г. - 3.45 млрд. нм3 (до 04.03.2021 г.)

Основни вносители на втечнен природен газ от Русия са 6 европейски държави - Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Испания и Португалия.

*Инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност "Хидрогеология и инженерна геология". В процеса на работа е специализирал в областта на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища" в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger), Хановер, Германия; на "Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката" в Дъблин, Ирландия; на "Геотермалния резервоарен инженеринг" в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.

От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ" и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище "Чирен" (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален пренос на природен газ в страната и региона.

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (World Gas Union), Работен комитет по "Подземно съхранение на природен газ", където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.