Към днешна дата СТЕ принуждава 11 000 електроцентрали и фабрики, плюс авиокомпаниите, изпълняващи полети в границите на Европа, да си купуват разрешителни за въглеродните емисии, които произвеждат. Системата обхваща 41% от общите емисии в ЕС.
Тази година се отбелязва 15-ата годишнина на тази политика. Следва хронология на ключовите събития:
Януари 2005 година
ЕС дава начало на пилотната първа фаза на търговията, обхващаща емисиите от електроцентрали и индустрии като стоманодобив, нефтопреработване и циментови заводи в тогавашните 25 страни от ЕС.
Почти всички разрешителни за замърсяване се раздават безплатно на този етап.
2006 година
Данните разкриват, че емисиите в държавите са далеч по-ниски от количеството разрешителни в СТЕ, което сочи, че пазарът е пренаситен. Цената на въглерода варира от максималните около 30 евро до около 8 евро. Тъй като липсват мерки за регулиране на това, цените спадат допълнително и остават близо до нулата до края на 2007 година.
2008 година
Започва втората фаза на СТЕ - от 2008 до 2012 година.
Кредитите от първия етап не могат да бъдат прехвърлени в тази фаза, което дава на пазара нов старт, като унищожава част от свръхпредлагането. Цената на въглерода скача до близо 30 евро.
2008-2009 година
Световната финансова криза води до спад на замърсяващата икономическа дейност, а това означава по-малко търсене на разрешителни за емисии.
Пазарът отново се пренасища и цените слизат под 10 евро в началото на 2009 година.
2012 година
Към СТЕ се добавят и емисиите от международната авиация.
През ноември обаче ЕС ограничава това само до европейските полети, след протест от страни като Китай и САЩ.
Авиокомпаниите получават безплатно по-голямата част от своите разрешителни за въглерод - над 80%.
2013 година
Начало на третата фаза на търговията (2013-2020 година). Прибавят се още сектори и се намалява количеството на наличните безплатни разрешителни.
2014 година
Като краткосрочно решение за свръхпредлагането на пазара, наречено "допълнителен товар", ЕС отлага за 2019-2020 година търга на 900 милиона разрешителни, които трябваше да бъдaт пуснати на пазара през периода 2014-2016 година.
2015 година
Страните членки и евродепутатите се споразумяват да въведат в схемата така наречения резерв за стабилност на пазара (MSR), за да се справят с нейното свръхпредлагане, започвайки през 2019 година. Въпросните 900 милиона разрешителни в излишък ще бъдат поставени в този резерв за стабилност, вместо да бъдат пуснати обратно на пазара.
2017-2019 година
В отговор на предстоящите реформи цената в СТЕ започва стабилно да нараства. От близо 7 евро през ноември 2017 година, до септември 2018 година тя се увеличава над тройно и достига десетилетен максимум от 25 евро. До средата на 2019 година цената на въглерода в ЕС доближава рекордно високото равнище от 30 евро.
Януари 2020 година
ЕС и Швейцария официално свързват въглеродните си пазари, позволявайки да се търгуват кредити между двете схеми.
Септември 2020 година
Европейската комисия предлага по-амбициозна цел на ЕС за климата за 2030 година, която ще изисква реформи в СТЕ, включително по-малко безплатни разрешителни за авиокомпании, разширяване на схемата с прибавяне на корабоплаването, и мерки за допълнително намаляване на предлагането на разрешителни на пазара.
2021 година
Великобритания ще напусне пазара на въглерод след приключване на преходния период за Брекзит в края на 2020 година.
Четвъртата фаза на търговията, 2021-2030 година, ще започне. Ограничението за предлагането ще намалява с по-висок темп от 2,2% всяка година, ще бъдат затегнати раздаването на безплатни разрешителни и компенсирането на непреките разходи за въглерод. Международните компенсаторни кредити ще бъдат забранени.
Превод от английски: Цветомира Маринова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}