Из цяла Европа се възраждат проекти за проучване и добив на природен газ
Редица държави все още обаче имат забрана върху разрешителните за сондиране
Освен диверсификацията, пестенето на енергия или развитието на възобновяеми енергийни източници, някои страни от Европа избраха да разширят съществуващите газови сондажи или да експлоатират неизползваните запаси. Това се случва в момент, в който ЕС се готви да сложи край на зависимостта си от руския газ.
Докато Европейската комисия сподели три основни начина за намаляване на руската енергийна зависимост - спестяване на енергия, възобновяеми източници и диверсификация - много страни избраха своите методи, включително възраждането на проекти за сондиране на изкопаеми горива. Един пример е съвместната холандско-германска сондажна операция в Северно море. Проектът е планиран от известно време, но правителството на германската провинция Долна Саксония реши да не дава разрешителни за проекта. Холандското министерство наскоро обяви, че Долна Саксония "сега взема различно решение заради войната в Украйна" и сондажите трябва да започнат през 2024 г.
Натискът за разширяване на дейността по сондиране на газ се случва и в Италия. Страната произвежда около 3,3 милиарда кубически метра газ годишно, а според правителството има запаси от 70-90 милиарда кубически метра в италианските недра.
Въпреки това запасите в момента са "заключени" - по закон и не може да се добива газ. През февруари, в отговор на енергийната криза и нарастващите сметки за енергия, правителството на италианския премиер Марио Драги започна да разсъждава върху хипотезата за удвояване на добива. Министърът на екологичния преход Роберто Чинголани започна преглед на сондажната дейност, като нарече "грешка преминаването от 20% собствен добив на природен газ през 2000 г. на 3-4% през 2020 г.
Румъния се оказва, че е най-големият производител на петрол сред страните-членки на ЕС и също така има доказани запаси на газ в Черно море. До април тези резерви също бяха заключени. Управляващата коалиция обаче се съгласи да промени офшорния закон и позволи на инвеститорите да експлоатират залежите.
За да замени руския газ, норвежкото правителство разреши увеличаване на производството, което беше посрещнато със силно неодобрение от лявата опозиция, предупреждавайки за блокиране на инвестициите в проекти за изкопаеми горива.
Сравнително малка Словакия е една от най-газифицираните страни в ЕС, с 5 милиарда кубически метра консумация годишно. Преди няколко години беше открито находище на газ, което според оценки може да покрие около 10% от вътрешното потребление. Според инвеститорите сондирането може да започне след две години, ако всичко върви по план. Правителствените служители също не изключват проекта.
Албания не консумира, не произвежда и не внася газ. Страната обаче притежава резерви и правителството настоява за газификация както в производството, така и в използването на енергия с няколко проекта за добив, които трябва да започнат, както и плаващи терминали за LNG край южното крайбрежие. В един от проектите участва и българската компания "Овергаз" съвместно с американски партньори.
Въпреки тези инициативи, не всички страни избраха да експлоатират своите газови запаси. България има по приблизителни оценки около 480 милиарда кубически метра шистов газ, но действащото законодателство предотвратява експлоатацията. А досегашното правителството нямаше планове и не промени статуквото.
Франция има значителен потенциал за офшорни и наземни находища, но както в България или Италия, законът забранява издаването на нови разрешителни за проучване и добив.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}