От 1 януари 2021 година България се нарежда сред страните, които ще разчитат на по-голяма сигурност в газовите доставки, с възможност за разширяване на търговията на газов хъб Балкан. Това са само част от ползите, независимо от изоставането на проекта за интеконектора Гърция-България заради пандемията от коронавируса. И въпреки че като цяло по проекта се отчита закъснение, неговото значение в стратегически и икономически план се запазва.

Какво става, обаче, на газовия пазар и дали надпреварата в сектора е завършила? Този въпрос става особено актуален от началото на следващата година.

От известно време във фокуса на медиите е "зелената сделка", но не се обяснява, че тя ще се състои на базата на свършеното по проектите, съгласувани и задействани в рамките на предишните стратегически решения на отделните държави и на Европейската комисия. Това се отнася и за газовата свързаност, особено важна за Балканския регион.

В противен случай би означавало Европа да зачеркне с лека ръка вложения за милиарди. Затова плановете, свързани с газовата инфраструктура, която продължава да се изгражда, и която ще стане част и от бъдещата водородна инфраструктура, са важни.

Нещо повече, природният газ ще продължи да играе важна роля на европейския пазар през следващите 20-25 години. През това време ще се промени икономиката и пазарното поведение на участниците в настоящата газова надпревара.

Промяна на играта

Редно е да припомним, че проектът "Южен газов коридор" включва в себе си създаване на газова инфраструктура за транспортиране за Европа през Турция на азербайджански газ, добиван в рамките на втория етап от разработката на газокондензатното находище "Шах Дениз".

Основни компоненти на проекта е разширението на проекта за находището, разширението на Южно-Кавказкия газопровод (Баку-Грузия-границата с Турция), строителството на Трансанадолския (TANAP) газопровод от източната до западната граница на Турция и Трансадриатическия газопровод (TAP), който съединява Гърция, Албания и южната част на Италия през Адриатическо море. Общата стойност на проекта е 40 млрд. долара.

3e-news.net

Завършването на Трансадриатическия газопровод (ТАР), което бе обявено официално на 15 ноември, на практика е последният етап от проекта "Южен газов коридор. Това ще доведе до промяна на играта за Европейския съюз (ЕС), тъй като през следващата 2021 г. по него за пръв път ще бъде доставен газ от Каспийско море до Европа. На първи етап се предвижда доставките по Трансадриатическия газопровод да бъдат в обем от 10 млрд. куб м, а впоследствие да бъдат увеличени до 20 млрд. куб м.

България ще бъде свързана с газопровода ТАР чрез интерконектора IGB, който свързва гръцката национална газопреносна система в района на гр. Комотини (Гърция) с българската национална газопреносна система в района на Стара Загора. В бъдеще се планира капацитетът да се увеличи до 5 млрд. куб. м годишно в зависимост от развитието на пазара.