Необходима е промяна в структурното съотношение между малките и големите жилища в страната, както и възприемането на нов стандарт съобразно жилищните потребности на населението. Това каза проф. Константин Калинков от Икономическия университет във Варна.

Според него, големият проблем на жилищното строителство не са толкова панелните блокове, колкото жилищните структури и средата за обитаване. Необходима е промяна във функцията на обитаване и на възприемането на нов жилищен стандарт, а не "социално репресираните" 4 човека, които живеят на 50-60 кв.м. - каквато е ситуацията в момента.

"Например, в една Малта жилищата са между 100 кв.м. и 300 кв.м. В Европа малките жилища са до 20 процента от всички останали, при нас те са от 40 до 60 на сто. Това е факт, който води до констатацията, че имаме нарушен баланс между малките и големите жилища", отбеляза проф. Калинков. Той посочи, че след време гарсониерите и маломерните жилища у нас ще бъдат непродаваеми.

По думите му стандартът за живот в едно съвременно градско жилище трябва да бъде 95-105 кв. метра минимум. Има възможност собствениците на големите жилища на етаж в панелните блокове да изкупят съседните малки апартаменти и да се обособят по големи жилища, с които може да се промени структурата на жилищата, а от там и манталитетът на живеещите в тях, смята експертът. 

"В момента общините са най-големите собственици на жилищни терени и ако те не намерят възможност да раздвижат пазара на терени за жилищно строителство изкуствено ще вдигнат цените на имотите", допълни експертът.

Според него, ако приемем стандарт от 40 кв м на човек и тричленно семейство живее на 150 кв.м, тогава данъкът, който ще плащат до 120 кв. м., ще бъде нормален и за разликата ще влязат в някаква прогресивна скала, защото излизат от стандарта.

 В цял свят има релация между площ, цена, място и финансови възможности, посочи проф. Калинков. При нас това не само, че го няма, но има и други анахронизми, допълни той. Според експерта основното е да се промени дисбалансът на жилищните структури.