Най-късно по това време догодина България ще може да доставя втечнен газ от Америка, Катар, Кипър, от Азербайджан - 1.2 млрд. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на инспекция по напредъка на строителните дейности в Хасковско по проекта "IGB - междусистемна газова връзка Гърция - България".

"Догодина можем да кажем на българите: Вие нямате никаква газова зависимост и можем да доставяме газ отвсякъде. На практика това е реалната диверсификация", изтъкна премиерът.

В проверката между селата Войводово и Орлово участваха и енергийният министър Теменужка Петкова, председателят на КЕВР Иван Иванов и посланиците на САЩ Херо Мустафа, на Гърция Димитрис Хронопулос, и на Азарбейджан - Наргиз Гурбанова.

Премиерът Борисов отбеляза, че неслучайно на събитието присъстват и посланиците на трите страни в България.

Изграждането на газопровода е мечтата на много поколение политици, подчерта премиерът. "По-точно те говореха голям шлем ще правим и какво ли не и че ще докарват газ от Азербайджан, че ще докарат втечнен газ. Идваха си, говореха и много често се употребяваше, особено от тези по-демократични лидери, думата "диверсификация". Само че не знам те какво разбираха, защото газта е такава суровина, която не може нито в чанта, нито в сак, нито в джобове да се пренася. За нея трябват газопроводи. Затова българската държава с банкова гаранция изтегли заем и това, което виждате, струва близо половин милиард, след една изключително прозрачна процедура", отбеляза премиерът.

Откъде ще идва газът

През Трансадриатическия газопровод (ТАП/TAP) е договорена доставка от Азербайджан на 1 млрд. куб. метра газ на година - това е около 1/3 от годишните потребности на страната. Борисов подчерта, че азерският президент Алиев е обещал допълнителни 200 млн. куб. метра.

Втечнен газ ще идва (след регазификация) през терминала за втечнен газ в Александруполис (Гърция).

Независимата система за природен газ край Александропулис (Independent Natural Gas System (INGS), част от която е терминалът за втечнен газ, и планираните газови коридори на север и на запад

Kарта: entsog.eu/gastrade.gr

Борисов изтъкна, че фирмите, заети с изграждането на газовата връзка, са сериозни. "Този газопровод се свързва с TAP, те са работили и по него, защото тук имаме едно предизвикателство на язовир Студен кладенец, защото трябва да минем на 16 метра под водата, за да е стабилно, но те имат опит, а и ние ще им помогнем.

Двете фирми, спечелили поръчката за доставката на тръбите и строителството, са гръцки. "Това показва, че сме не само отворени и прозрачни, но и винаги сме казвали, че България и Гърция трябва да си разпределят ресурсите - те да ползват Черно море и Дунав, ние да ползваме Егейско море, отбеляза премиерът и препоръча (обръщайки се към гръцкия посланик) и Гърция да се отвори повече за български фирми.

За целта ще направим и пътна връзка от Александруполис до Димитровград: така ще отворим връзка за Гърция на север, а ние ще можем да ползваме гръцкия порт, обясни идеята си Борисов. 

Газовият хъб "Балкан" и това, което се прави като газова борса, ще даде възможност не да подменяме един с друг източниците, а ще установи конкуренция, подчерта Борисов. "Този, който докара, именно за българските граждани, българската икономика и индустрия по-евтин газ, да можеш да си купиш по-евтиния газ, нека да има конкуренция", анализира той.

"Щадим природата"

За да се изгради интерконекторната връзка, първо трябва да се направи археологията, първо трябва да се извадят артефактите, да отидат в българските музеи и чак тогава. Ние първо пазим археологията и природата и след това строим, каза още Бойко Борисов. "Виждате, оттук отиват артефакти на по 4 000, на по 7 000 години в музеите. Тези разкопки и проучвания тук струват 4 милиона лева, 2 млн. долара", добави премиерът и подчерта: "много сме доволни от българските археолози".

Какво казаха посланиците

Гръцкият посланик Димитрис Хронопулос каза, че Гърция, България и САЩ ще се сближат и в един по-общ проект в енергетиката - плаващата станция и терминал за втечнен газ в Александруполис. Това ще промени целия регион на Гърция и България, отбеляза той.

Много сме радостни да подкрепяме България в нейните усилия за енергийна диверсификация, каза азербайджанският посланик Наргиз Гурбанова. "За мен и Азербайджан това е исторически момент. Оценявам и присъствието на българския министър-председател. Поздравявам всички вас в този много важен ден", посочи тя.

Проектът ще гарантира на България енергийна сигурност, което означава и национална сигурност, каза американският посланик Херо Мустафа.

Строителството напредва: какви са параметрите

Изграждането на интерконектора Гърция-България е сред ключовите приоритети на българското правителство в енергийния сектор, написа по-рано във фейсбук Бойко Борисов.

Реализацията на междусистемната газова връзка е от стратегическо значение не само за двете страни, а и за цяла Европа. Проектът е включен в 7-те топ приоритетни проекта на Европейския съюз в областта на енергетиката. Той ще доведе до реална диверсификация на маршрутите и източниците на снабдяване през Гърция чрез доставки Каспийския регион, Близкия изток и Източното Средиземноморие чрез съществуващи и нови терминали в Гърция и Турция. След като работихме последователно за ускоряване на подготвителните дейности и за осигуряване на необходимото финансиране на проекта, строителните дейности по проекта напредват. Мобилизирана е необходимата техника, стартираха изкопните дейности и е извършена доставка на тръбите за първия километър от трасето на газопровода, заключава Борисов.

Общата стойност на проекта е 220 млн. евро, осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка (110 млн. евро), Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (39 млн. евро), Механизма за свързване на Европа (45 млн. евро) и собствени средства на акционерите в проектната компания "Ай Си Джи Би" АД.

Интерконекторът е с обща дължина 182 км, от които - 150 км на българска територия. Техническият му капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м/годишно, с възможност за увеличаване до 10 млрд. куб. м/годишно при наличие на търговски интерес. Очаква се той да бъде въведен в търговска експлоатация през втората половина на 2020 г.