Настрана от политическата криза около Пловдивския панаир, едно е безспорно - България притежава уникално място за търговски изложения, което демонстрира своята сила и влияние повече от един век.
Много е писано за Пловдивския панаир, в следващите редове ще припомним някои основни моменти от неговата история.
През 1891 година правителството на Стефан Стамболов поставя начало на панаирното дело в България, като взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо търговско изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката в младата държава и има за задача да покаже към какво трябва да се стремят производителите, за да се приближат към Европа и света. Това ни припомня специализираната платформа "Българска история".
Така се заражда идеята за създаване на място, където да бъде проведено събитието. Избрана е ключова площ в центъра на града и започва работа по планировка на Иван Несторов, тогавашен главен инженер на Министерството на обществените сгради. Озеленяването е възложено на швейцареца Люсиен Шевалас, когото заслужено наричали "Министърът на цветята". Само за 10 месеца - от октомври 1981 до юли 1892 година, е създадена великолепна градина, която по-късно е описана от много европейски журналисти като чудото, създадено от Шевалас на Балканите. Той оформя шест централни алеи, на които са изградени павилиони за изложението, а покрай всяка от тях се засаждат по 264 дървета. На входа е поставен сватбеният подарък от австрийския император за сватбата на българския монарх - изящен фонтан, създаден от италианския скулптор Арнолдо Дзоки, представляващ скулптура на богинята на плодородието Деметра. С княжески устав от ноември 1982 година прекрасният парк е наречен "Градина Цар Симеон" и е подарен от държавата в лицето на Фердинанд I на пловдивчани само с едно условие - да я пазят и да я поддържат.
"Направих си експеримент с мои приятели, които са в строителния бранш", разказва директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. "Зададох им въпроса: "Може ли за десет месеца сега да се извърши цялата тази дейност по отчуждаването на терена, построяването на градина, на павилионите и всичко, което е направено тогава преди 130 години?" Те бяха категорични, че сега от формална гледна точка не можем да го направим, защото има страшно много законови пречки", обяснява Шивачев. "Тогава управлението на Стефан Стамболов е свързано с малко по-различен поглед върху пречките и тяхното преодоляване. Разбира се, и законодателството е било друго." За това четем в "Дойче веле".
Първото земеделско-промишлено изложение в България е открито на 15 август 1892 година с голям военен парад. Топовни залпове от Сахат тепе известяват началото на голямото събитие. То достига обща площ 80 000 кв.м. участниците са от 24 различни страни. За двата месеца и половина на панаира павилионите му са посетени от 161 727 души.
Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството и растениевъдството.
По време на изложението за пръв път са демонстрирани много световни открития. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости - електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма "Круп". За Първото българско изложение в Пловдив пристига и прочутият френски въздухоплавател Йожен Годар с балона "Ла Франс".
Най-голямо впечатление обаче прави Първата българска фабрика за текстил. Нейният павилион е закупен от Виена и е оценен като най-изящен.
"Еуфорията сред народа е голяма, но еуфорията и огромното желание за бизнес, което обхваща стопанските дейци, е по-важното", разказва Стефан Шивачев. "Създават се търговско-индустриалните камари, започва покровителствената политика на българската държава - ако искаш да направиш фабрика, държавата ти дава терен безплатно. Държавата намалява митата, разрешава безмитния внос. Влиянието на изложението във времето е явно", допълва той. "През следващите години в Пловдив се създава тютюневата индустрия, тогава се създава първата българска консервна фабрика, първата парфюмерийна фабрика на Папазов, настъпва бум в индустрията. Най-важното свидетелство за това е, че някъде в края на първото десетилетие на ХХ век светът, дори и от Япония, започва да говори за българското стопанско чудо", пише още в "Дойче веле".
През 20-те години на новия век сред деловите и общински кръгове в Пловдив се появява идеята за създаване на ежегоден панаир в града като наследник на еднократно организираното изложение и на неговата мисия - да спомага за просперитета на българския народ, като стимулира развитието на националната промишленост. Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 година - организирана е Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите - над 120 000. Това е първият мострен панаир в Пловдив.
Вторият мострен панаир е през 1934 година. Той е до голяма степен юбилеен, тъй като в неговите рамки специално се отбелязват 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков - Фабрикаджията. Много по-масов от предишния, голямото признание за него идва с постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 година. С него Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната.
Възходът продължава две години по-късно, когато през 1936 година поредният мострен панаир е обявен за международен.
Ключово е единадесетото издание на панаира през 1947 година. Тогава са създадени първите пет палати върху 6 000 кв.м. площ на левия бряг на река Марица, където е панаирът и днес.
След укрепването на комунистическата власт чрез съставянето на нов кабинет на ОФ, вече оглавен от лидера на комунистите Георги Димитров на 22 ноември 1946 г. и подписването на Мирния договор от 10 февруари 1947 г. Пловдивската управа получава разрешение от централните власти да организира Международен мострен панаир. Определено е това се случи в периода 31 август до 14 септември 1947 г.
Пловдивските дейци изпращат циркулярни съобщения до всички чуждестранни легации в България, държави, изложители извън страната, обществени институти в чужбина и България, както и до български изложители с условията за участие.
С волски каруци се пренасят тухлите и другите строителни материали и това ги превръща в голямо постижение за времето. Постепенно се оформя целият панаирен комплекс с новите масивни и красиви палати. На следващата година изложбената площ е почти двойно повече. Панаирът е най-известната забележителност на Пловдив, превръщайки се в негов символ, изтъква "Българска история".
Днес панаирният комплекс в Пловдив е най-големият в Югоизточна Европа. Той разполага със 139 549 кв. м покрити и открити изложбени площи, Конгресен център със 17 зали, логистична зона със складове и офиси, хотел.
През 1967 г. художникът Стефан Кънчев изработва графичния знак на Международен панаир Пловдив - стилизирано изображение на земното кълбо, представено като гълъб, който е символ на мира. Това демонстрира стремежа на дружеството да търси допирни точки с бизнеса от целия свят.
Слоганът "Създаваме нови възможности" е послание за усилията, насочени към развитието на изложителите, отбелязва интернет страницата на Панаира.
След 1990 г. се поставя началото на много нови специализирани изложби, посветени на различни браншове.
През 2004 г. е открит Конгресният център - организатор и домакин на повече от 350 събития годишно - корпоративни, обществени, културни, спортни и други.
През 2006-2007 г. се преструктурира собствеността, която до този момент е била изцяло държавна. Акционери стават също община Пловдив и частният инвеститор Георги Гергов. Променя се моделът за мениджмънт на националния изложбен център. Стартира програма за неговата модернизация.
"Международен панаир Пловдив инвестира в модерни услуги и в инфраструктурата, за да запази своята силна позиция в Югоизточна Европа." (Ари Бриенен, президент на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI)
"На Балканския полуостров има само няколко добре развити изложбени центъра, а Международен панаир Пловдив е най-важният от тях." (Франц Райзбек, генерален секретар на Централноевропейския панаирен алианс CEFA).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}