На опашката в ЕС сме по спазване на трудовите права
28.3 милиона лева не са изплатени на работници за заработени заплати, каза Пламен Димитров
България е на опашката в ЕС по спазване на основни трудови права. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи изводите от третия годишен доклад на синдиката за нарушаването на трудови права. Той обяви и мястото ни в света според Глобален индекс на Международната конфедерация на профсъюзите за нарушени трудови права.
Според международното изследване България се намира в златната среда от шест групи държави в света по степен на нарушаване на правата. Ние сме в трета група, в която има четири държави от ЕС- Испания Великобритания, Полша и Унгария. Най-много нарушени трудови права има в Румъния и Молдова. Всички останали европейски държави са с по-малко нарушения на трудовите права.
Класацията включва 142 държави от целия свят.
В годишния доклад на КНСБ за 2017 година се отбелязва, че има ръст на установените забавени възнаграждения, които през 2017 г. са 28 373 940 млн. лв. при 21 милиона лева през 2016 година, но има ръст съответно на сумата на изплатените възнаграждения - 18 951 427 лв. през 2017 г. при 16 млн. лв.през 2016 г. От КНСБ отбелязват, че по-голямата сума на установените забавени възнаграждения се генерира основно от две предприятия, станали публично известни заради протести в началото на годината. Те към настоящия момент не развиват дейност. Дължимите възнаграждения в тях са за 3,5 млн. лева. По-голямата сума на забавени възнаграждения се дължи и на инициативата за законодателни промени за по-добра защита на правата на работниците по заплащането на труда, анализират от КНСБ. Според синдиката работниците подават повече сигнали. През 2016 г. контролните органи на ГИТ са констатирали 15 641 нарушения, свързани с изплащането на трудови възнаграждения, което е приблизително с 5000 случая по-малко от 2017 година.
Най-много нарушения на трудовите права има в ресторантьорството и хотелиерството - около трудови договори, режими на почивка, условия на труд, каза Пламен Димитров. Установените нарушения, свързани с работното време, почивките и отпуските през 2017 г. са 17 962 бр. В сравнителен план за тригодишен период се наблюдава тенденция към намаляване на тези нарушения, но продължава да бъде проблем неосигуряването на задължителна междудневна и седмична почивка в ресторантьорството, хотелиерството и търговията.
Тревожна тенденция е, че работодателите не спазват изискването за инструктаж на работниците за безопасна работа. Нарушенията по инструктажа за миналата година са 16 471 бр, което според КНСБ е причина за повишения трудов травматизъм през 2017 година в сравнение с 2016 година . При оценката на риска са установени 10 545 нарушения.
Пламен Димитров информира, че данните до началото на юни сочат, че до момента са внесени толкова работници от трети страни, колкото за целия миналогодишен сезон. Той призова за засилени проверки на ГИТ, за да не се допускат нарушения на правата на работниците.
КНСБ, КТ "Подкрепа" и Европейската конфедерация на профсъюзите ще внесат колективна жалба до Съвета на Европа срещу България за нарушаване на правото на колективно трудово договаряне на държавните служители, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той и вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов оповестиха и данните от доклада за правото на сдружаване .От КНСБ очакват и промени в НК, с които да се криминализират деянията, насочени към правото на сдружаване, както и да се направят промени в Закона за МВР, с които да се върне отнетото право на присъединяване към националните синдикати на съществуващите такива в системата на МВР.
Докладът отчита тревожни тенденции за увеличаване на антисиндикалната дейност от страна на публични държавни и общински структури, извършвана от съответните им ръководители.
Докладът разглежда и индивидуални случаи на нарушени трудови права. Сред тях се откроява сигнал на уволнена работничка от петричка фирма, ден след обявена бременност. В Благоевград е подаден сигнал за нарушения , свързани с платен годишен отпуск на учителка, на която е отказан натрупаният двегодишен платен отпуск, след като жената се е върнала на работа след отпуск поради бременност и раждане.