Нотариалната камара на Република България подготвя регистър за уязвимите лица, който ще помогне за предотвратяване на имотни измами и сключването на неизгодни сделки.

Регистърът ще бъде доброволен и безплатен. В информационната система на Нотариалната камара, по искане на гражданите, ще може да се въвеждат в регистъра техни пълномощни, които се отнасят за разпореждане с имот, с банкови сметки и други съществени правни действия, заяви в интервю за Dir.bg председателят на нотариалната камара Димитър Танев.

Според него преди около месец Нотариалната камара е внесла съответния проект касаещ изменение на наредбата за архивите на нотариусите и имат уверенията от този състав на правосъдното министерство, че тази промяна ще стане факт. Димитър Танев изрази и притеснение, че откритият достъп не до регистрите на службите по вписвания, а до самите документи за собственост, нотариалните и другите актове е една възможност за извършване на имотни измами. С председателя на Нотариалната камара разговаряхме и за създаването на дигитален имотен регистър.

- Г- н Танев, подготвяте регистър за уязвимите лица, кога ще заработи?

- Европейският парламент изисква с Резолюцията от 1 юни 2017 г. необходимостта в името на правната сигурност на всяко лице, на което е поверена защитата на имуществото на уязвим пълнолетен, да може " при поискване да се издаде в разумен срок удостоверение, в което се посочва качеството му, неговия статут и предоставените му правомощия".

Уязвимо пълнолетно лице по смисъла на тази Резолюция е пълнолетен, който е навършил 18 години и поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси, както и тези на своето имущество, било временно или окончателно.

Увеличаването на броя на възрастните лица в отделните държави членки на ЕС е една от причините за специална защита на тези граждани, но възрастта не е единствената характеристика за квалификация на гражданина, като уязвим.

Резолюцията приема, че умствени и физически увреждания, при които може да бъде засегната способността на дадено пълнолетно лице да защитава собствените си интереси, могат да доведат до причината, то да попадне в категорията на уязвимите лица.

Важно е да направим едно уточнение - уязвимите лица не са недееспособни лица по смисъла на закона, а граждани, които са на прага на недееспособността.

Създаването на регистър на упълномощаванията и други релевантни правно значими едностранни волеизявления, но не само в случаите на очаквана недееспособност се налага от особеностите на епохата в която живеем.

Нотариалната камара предлага от пет години на Министерство на правосъдието създаване на такъв регистър като база данни представляваща част от дигиталния архив на нотариусите. Преди около месец внесохме съответния проект касаещ изменение на наредбата за архивите на нотариусите и имаме уверенията от този състав на правосъдното министерство, че тази промяна ще стане факт.

Трябва да добавя само, че справките и въвеждането в регистъра ще са напълно безплатни за гражданите, като достъпът до него е осигурен освен на нотариусите и на всички държавни и общински органи с определен правен интерес. Нашата информационна система е напълно открита за тези лица и в момента над 5600 потребители със съответния статут могат да извършват справки в реално време, напълно безвъзмездно. Считам, че стартирането му ще е безспорен успех не само за нас нотариусите, но и за Министерство на правосъдието като изпълнение на препоръките на Резолюцията на Европейския парламент.

- Намаляват или се увеличават имотните измами? Къде са най- срещани в страната ни?

- Трябва да направим едно уточнение, не всеки имотен спор където претенцията за справедливост е винаги лична претенция и в повечето случай е несъвместима с насрещните искания е имотна измама. Имотните измами са свързани в болшинството си с лъжливо документиране със създаване на неавтентични документи. След създаването на информационната ни система през 2009 г., след промените в нашия закон, ГПК и редица поднормативни актове касаещи задължителни справки до базата данни на МВР за лични документи, база данни "Население" и др. имотните измами се възпряха в огромната си част. Самите граждани, когато сключват сделки за прехвърляне на недвижими имоти, виждат огромната организаторска дейност, касаеща правната сигурност, която се извършва от нотариусите, техните служители, от адвокати, банкови и други юристи. Начинът за сключване на сделките се различава съществено от преди 15-20 години и българските граждани могат да бъдат спокойни, защото има кой да защити интересите им.

Разбира се, има ако не единични съвсем малобройни случаи на създаване на неистински документи, но ги няма тези хиляди измами с кражба на самоличност които съществуваха в миналото.

Откритият достъп не до регистрите на службите по вписвания, а до самите документи за собственост, нотариалните и другите актове е една възможност за извършване на имотни измами. В момента нормативната даденост е такава, че всяко лице може да има копие от документа за собственост на всяко друго лице, без да доказва какъвто и да е правен интерес! Няма никакъв проблем да се узнае пълното описание на документа за самоличност, постоянен адрес, номера на банкови сметки, конфиденциални условия на сделките или пък на един предсмъртен, безкрайно личен акт какъвто е завещанието!

Тази възможност не съществува никъде в ЕС, и не става въпрос само за защита на личните данни, а и за защита на правото на личен и семеен живот, на личното пространство на всеки един човек. Това право е признато и установено и в член 8 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

- Ще имаме ли дигитален имотен регистър?

- Липсата на имотен регистър при наличието на нарочен закон, за мен е една от най-големите юридически несполуки на съвременната правна история. Закона за кадастъра и имотния регистър е в сила от 2001 г. и все още няма изградена и една имотна партида, не е стартирало въобще производството по създаване на имотен регистър със заповедта по чл.70 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Разбира се, че имотния регистър може да бъде само дигитален, по този факт поне не се спори в последните 15 години, този факт отдавна е предопределен от епохата в която живеем. Същественото е друго - структурирането на информацията в предвидените от закона 5 части, а не произволно по усмотрението на някой проджект мениджър, който няма понятие от значението на актовете за собственост, от тяхната противопоставимост.

Въпросът не е да бъде дигитален или не имотния регистър, а неговото съдържание, нормативното уреждане в най-малки детайли на образуването, разделянето, сливането и изменението на досиетата на имотите, имотните партиди.

Нотариалната камара е депозирала в Министерство на правосъдието своята визия за електронно вписване, като една факултативна възможност за вписване, имаме концепция за създаване на електронен автентичен акт, за дистанционно удостоверяване с усъвършенстван графометричен подпис положен от страните, без физически да присъстват при нотариуса и ред други идеи.

Факт е, че вписването само по себе си е една специфична дейност и имотния регистър непрекъснато се коментира от хора които не са се запознали с европейската практика, не са виждали "на живо" съдържанието, структурата на имотния регистър, попълването му и т.н.

Светъл лъч в отношението с проблема по създаването и структурата на имотния регистър е настоящия изпълнителен директор на Агенцията по вписванията /АВ/, с която преди две седмици посетихме и информационния център на френските нотариуси ( в който работят над 400 човека!) и отделно се запознахме в детайли с работата на имотния регистър, който там е към данъчните служби. Френските колеги осигуриха разрешение от тяхното финансово министерство и ние с госпожа Даниела Митева и ай ти специалиста на камарата влязохме в работните помещения седяхме с часове на бюрата на служителите.

Това посещение не е случайно, Франция е първата континенталноправна държава, която е въвела електронно удостоверяване на актове. Исторически системата на вписване в България е не сходна, а идентична от 1910 г. до 1955 г., когато Франция започва да създава имотни партиди. Опит следва да се черпи от чужда система, която е сходна с нашата, а не с някоя екзотична от гледна точка на действието на вписването у нас процедура.

Френските колеги от 4 години не използват химикалки и писалки в работата си, а извършват удостоверяванията си с компютрите и мобилните си телефони, а гражданите се разписват на таблети. Попълването на отделни части от досието може да се извърши само от съдиите по вписване. Съдиите по вписване имат специфични познания и на тях дължим правния контрол за законност при вписването на актовете и даването на справки по тях. 

Създаването на дигитален имотен регистър е по-малко ай ти задача и повече правно предизвикателство. Всички детайли на процедурата трябва да са уредени в правилници и инструкции, защото в страната са собственици повече от 90 % от населението и не може да има гафове като този с търговския регистър от преди 4 години.