17-11-2017 20-11-2018

България е безкрайно изостанала в процеса по саниране

Моделът на обновяване на жилищните сгради със 100 процента публичен ресурс да се промени, призовават експерти

Снимка: МРРБ

България е безкрайно изостанала в процеса по саниране

Моделът на обновяване на жилищните сгради със 100 процента публичен ресурс да се промени, призовават експерти

08:13 | 4 октомври 2023

| Редактор : Лилия Чалева

45 2804 Снимка: МРРБ

Интересът към обновяване на сградите със 100 процента публичен ресурс е много висок, но това изкриви пазара и очакванията. Този модел прави невъзможно и залагането на големи цели пред обемите за саниране. Това заяви Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по време на втората Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023 на сп. "Мениджър".

За да се промени сега съществуващият модел, е нужно или регулаторно поощрение на гражданите за цялостно саниране на сградите или да се създадат условия за финансиране на подобни мерки, добави още той.

Като важна стъпка в усилията за ускоряване на процеса по саниране на жилищните сгради са и приетите и обнародвани промени в Закона за управление на етажната собственост и предстоящото създаване на Национален декарбонизационен фонд, съставен от публични и частни средства. Фондът ще има за цел финансирането на бъдещи програми, но при прилагането на модел за употреба на ограничен публичен ресурс.

България е безкрайно изостанала в процеса по саниране, като едва 7 процента от сградите в България отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност, каза инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро и Управителния съвет на Камарата на строителите в България, който също се обяви против цялостното финансиране на проекти по обновяване с публичен ресурс.

Освен това, за да бъде този процес устойчив, на първо място е необходимо програмите по обновяване да станат постоянно действащи, а не кампанийни. Това, по думите му, ще гарантира запазването на подготвени кадри и екипи за саниране. В противен случай липсата на професионалисти може да компрометира както проектирането, така и изпълнението на мерките по енергийна ефективност. А за да се гарантира качество в строителните дейности, в договорите трябва да има и клаузи за индексация.

За привличането на частния капитал в програмите за обновяване на жилищата в България се обяви и инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и председател на Renovate Bulgaria. За да стане това обаче факт, процесът по обновяване трябва да стане бизнес както за брокери, които ще набират клиентска база сред обединения на етажни собственици, така и за търговските банки при отпускането на целеви кредити и строителите като изпълнители. Държавната подкрепа в случая трябва да е концентрирана единствено към социално уязвимите групи в обществото. Йордан Николов също засегна темата за подготовката на кадри по програми за обновяване на жилищния сграден фонд, твърдейки че строителният бранш е готов да обучи веднага хора, останали без работа в резултат на политически решения. А процесът по думите му ще осигури дълготрайна заетост, защото България трябва да обнови 19 милиона жилищни и 3 милиона не жилищни сгради до 2030 година. Това не включва и други 1,5 милиона еднофамилни сгради, уточни той.

ИЗБРАНО