17-11-2017 20-11-2018

За създаването на споделена стойност в интелигентната индустрия, енергетика и климат

Във времена на сериозни предизвикателства и Зелен преход ни трябват национални доктрини, търсене и прилагане на нишови и иновативни пазарни модели

Снимка: iStock by Getty Images/Колаж: Dir.bg

За създаването на споделена стойност в интелигентната индустрия, енергетика и климат

17:11 | 13 октомври 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 5 2070 Снимка: iStock by Getty Images/Колаж: Dir.bg

На 15 октомври София ще бъде домакин на международният форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси около Европейския зелен пакт, касаят бъдещето на въглищните региони. За да коментира различните сценарии за устойчив преход към нисковъглеродно производство и нови мощности, разговаряме с Николай Минков изпълнителен директор на Индустриален клъстер "Средногорие".

Green Transition

- Г-н Минков, нашата редакция започна широк диалог за Зеления преход като една отлична възможност за ново национално целеполагане и икономическо доктриниране. Ние искаме да дадем възможност за среща и дебати на различни гледни точки по темата. Искаме да чуем мнението и на хората от стопанската практика. Вие лично приемате ли Зеленият преход като една такава национална стратегическа кауза?

- Чисто експертно погледнато, Зеленият преход, заложените в него хоризонт и цели предполагат национално доктриниране. При това не само за България. Така, че поздравления за Вашата добра инициатива. А Дигиталната трансформация и Зеленият преход могат да бъдат такива дългосрочно споделени цели. И симбиозата помежду им може само да ни донесе добър синергичен ефект. Ако сега набързо прелистим стопанския ни живот две столетия назад, ще си припомним, че ние живеем в серия от преходни периоди. Тръгваме от текстилната фабрика в Сливен, през еснафа в Тракия и Средногорието и фабриките във Велико Търново до Освобождението. Продължаваме на юг към Габрово - Българският Манчестър, и на север към Русе - водещият тогава стопански и културен център у нас. Преминаваме през бума на Стамболовата икономическа политика, оцеляването на бизнеса в годините на военни репарации и секторни корекции преди 1944 година. Следва драматичен преход, свързан с национализация и централизация. Но наситен и с мащабни инвестиции в енергетика, тежка промишленост и машиностроене. С нови експортни продукти и пазари. Електронизацията на страната от 70-те до 90-те години е уникален преход в стопанската ни еволюция. Последните 30 години преминаха в тежки институционални и пазарни реформи, през приватизация, стабилизация и инвестиции в стари и нови индустрии. А сега в следващите 30 години ние трябва да продължим със започналите цифрова трансформация, климатичен и енергиен преход. Разбира се, че ни трябва доктриниране. И споделяне на усилия и резултати. А пък текущите кризи и неволи само могат да ни побутнат да го правим по-интелигентно, по-бързо и по-сплотено.

- Наистина, днес институции и общини, индустрия и домакинства са в непозната енергийна криза. Цените на горива и енергия стърчат разрушително в небесата. Къде са причините? Какво да се прави?

- Ценовият пик в енергетиката днес е уникален. Но освен негативни емоции и икономически последствия - той носи своите дългосрочни послания. Трябва да ги разчетем. Този път леки козметични корекции в енергийната законова и регулаторна рамка няма да са достатъчни. Например, когато в един и същи ден работодателите съобщават, че в Централна Европа фючърсите на тока скачат до 700 лева за МВтч за ноември, а няколко часа по-късно българската борса съобщава, че успешно се слива или влива в румънската борса, трудно ги приемаме като една лоша и една добра новина. Защото добрата ще ни докара по-бързо лошата. Но пък и никой от нас не реагира. Политици и експерти, институции и регулатори, потребители и работодатели - всички сме в мълчаливо съгласие. Ако АЕЦ Белене днес работеше - той просто щеше да бъде изнесен - целия товар навън. В полза на фабрики, но нейде другаде. Затова ни трябва ново архитектурно структуриране на енергийния пазар - местен, регионален и европейски. Институционален, корпоративен и аналитичен. Природният газ вече е глобална игра с нулева сума. Цените на въглеродните емисии пък са кооперативна игра. С малък брой член-кооператори. И ние не сме в кооператива. А трендът на цените на емисиите нагоре ще бъде дългосрочен. Подпиран отдолу от производители на оборудване за горивна трансформация и инвеститори в нови енергийни технологии. Говорим за пазар от десетки трилиони евро, който не е за подценяване. Тогава, какво да правим? За нас остава търсенето и прилагане на нишови и иновативни пазарни модели. Защо не и на американския модел на локално пределно ценообразуване? С водеща роля на ЕСО. И с физическа обвързаност. Модел, родил се в подобна криза и работещ вече 20 години. А след като Европа налага модела просюмърс - на производители и потребители на енергия заедно, то затворената разпределителна система у нас може да се поотвори. Похвално е, например, че ВиК холдингът си прави енергиен търговец. Индустрията - вече го направи. А общините в София и Пловдив, Стара Загора и Бургас, Варна и Русе, Велико Търново и Плевен с техните общински консуматори - и те могат да си направят търговци на енергия. И да си хеджират малкия и среден бизнес. Та нали общинският си е традиционен европейски енергиен модел.

Трябва ни и споделена отговорност на институции и инвеститори в сектор енергетика и транспорт. Транспортната ни енергийна политика трябва да се развие в детайли. Защото в рамките на 30 години Зелен преход емисионната проекция на транспорта трябва да се занули. Пълна смяна на горивната база и мобилния парк. За най-големия дял потребление в националния ни енергиен баланс. Една доста дебела и скъпа глава в Зеления преход. Тук може да се поучим от нашите умни съседи и приятели - гърците. Още преди да подготвят националния си план, правителството им индикира пред донорите - Гърция ще субсидира закупуването на произведени в Европа електрически превозни средства и оборудване. Получиха намигване. После седнаха и си написаха плана. И вече започнаха да го финансират и изпълняват.

И още нещо, климатът навлиза във финансовата отчетност и мониторинг на корпорации и инфраструктурни проекти. Добре е, че законодателят вече структурира парламентарна комисия "Енергетика и климат". Като следващата логическа стъпка се очаква климатът да влезе законово в икономическо регулиране, например - в една разширена Комисия за енергийно, водно и климатично регулиране. А пък водното икономическо регулиране само по себе си е съседно предизвикателство. ВиК операторите представляват само около 10% от водната ни икономика. Ами останалите 90%? Язовири и каскади, ВЕЦ и топлофикации, напоителни системи и съоръжения. Всички те ще се развият още по-добре, ще добавят повече стойност за страната ако всички се обособят като юридически субекти с активи и съоръжения, ресурси и лицензии, бизнес планове и кредитни досиета. Защо Газохранилище "Чирен", например, е лицензирано, а Язовир "Искър" - не е? А каква е икономическата разлика между тези две съществени съоръжения и критична инфраструктура от национално значение за предоставяне на услуги от общ интерес?

- Посочихте редица сериозни примери и предизвикателства пред енергийния ни преход. Но някои от тях звучат доста сложно и неразбираемо. Смятате ли всичко това за реалистично? А и има ли кой да го прави у нас?

- Наистина, примерите звучат сложно. И са скъпи. Но нали очакваме мобилизиране на огромен финансов ресурс за този преход. Прави сте, че това би било реалистично ако има кой да го прави. А истината е, че в България се развива едно цяло поколение отлични инженери и мениджъри, юристи, финансисти и предприемачи в енергетиката. И по ирония на съдбата - точно това успяващо поколение ще се пенсионира около края на Зеления преход - към 2050 година. Така, че те са професионално и демографски ангажирани с пътната карта към този хоризонт. А защото тези млади хора правят многомилиардни енергийни проекти и бизнес тук и навън, те по-рядко участват в обществения дебат. Добре би било да ги насърчим да се включат по-сериозно в него. Те добре разбират сложните предизвикателства в сектора. Например, при мащабно навлизане на агриволтаиката, ако на всички стари фотоволтаични паркове панелите им просто се повдигнат на три-четири метра височина - това ще освободи нови полета за генериране на споделена аграрна и енергийна стойност чрез подобряване на почвата и земеделие, растениевъдство и пасбищно животновъдство. А пък агридроновете са идеалната икона на Зеления преход чрез симбиозата на дигитални технологии, електрическа мобилност и чисто земеделие. С растящ инвестиционен хоризонт.

От друга страна, държавно доктриниране на Зеления преход предполага ресурси и грижи към секторното образование. Да започнем от най-малките. Тук ще цитирам едно верую на почитаемия учител по физика Теодосий Теодосиев: "- Любовта към познанието и техниката в децата трябва да се провокира и обгрижва рано - много преди да се събудят в тях хормоните на младежката любов. След това става вече много по-трудно." До преди прехода, който приключваме сега, ние имахме добри институционални форми за събуждане афинитета на децата към знанието и техниката. Сега трябва да ги възродим отново. Добър пример тук ни дават ИКТ предприемачи и обучители с курсове за малки деца и ученици по програмиране и роботика. Енергетиците обаче изостават. И когато пораснат, ако всички тези деца станат мрежари и програмисти, то няма да има електричари. Което ще бъде голям проблем. А след 30 години Зелен преход всички те ще трябва да са на 40 години. Да бъдат водачи на тоталните тогава електрически живот, труд и мобилност. Защото за да има Интернет на нещата, предпоставка е да работи Електричеството на нещата. Споделени усилия трябват и във възстановяване и развитие на професионалните гимназии с енергийни паралелки. Както и увеличаване на физическите паралелки в природо-математическите гимназии. Програмата СТЕМ е една добра стъпка в тази посока. Нагоре по образователния вертикал към бакалавърското инженерно енергийно образование има нужда от много агресивен маркетинг и продажби. Стари и утвърдени школи в електроинженерството остават с незаети бакалавърски места. Дипломират се още по-малко специалисти. Част от тях тръгват навън. Това е лошо за сектора. А заданието на Зеления преход към пазара на енергийни кадри може да ни наложи да превърнем електроинженерството в регулирана специалност.

При магистрите предлагането на образователни продукти е доста по-разнообразно и по-осъзнато от желаещите. Но при докторантското обучение драмата у нас е пълна. Сред важните задания на Зеления преход е рязкото увеличение броя висока квалификация специалисти по институционална, регулаторна и пазарна енергийна икономика и мениджмънт. По интелигентни технологии, съоръжения и устройства, големи данни и модели, софтуер и изкуствен интелект за управление на инфраструктурни, компютърни, електрически и газови мрежи. С 500 лева месечна стипендия за докторанти това няма как да го постигнем. Сливането на съседни пазари означава съпоставима административна, регулаторна и интелектуална мощ. Тук правителство и бизнес трябва да споделят усилия и ресурси в нарочен национален план за подготовка на енергийни доктори за нуждите на секторни и специализирани институции, на регулаторни комисии и аналитични центрове, на компании, съсловни, браншови и работодателски формации. Колко качествени аналитични гледни точки от различни университетски и изследователски центрове четем сега за енергийната криза и изхода от нея? Единици. Един такъв добър аналитик предложи рецепта с използване на събрания финансов ресурс на Фонд "Сигурност на енергийната система" (ФСЕС). Колко от нас го чуха? Колко колеги го разбраха? Кой от потърпевшите от тока подкрепи тази полезна рецепта? И не на последно място, ние имаме отлична технологична и ресурсна предпоставка - суперкомпютри с огромна изчислителна мощност, специалисти на световно ниво по големи данни, невронни мрежи, изкуствен интелект и машинно обучение. Няма, обаче, кой да направи математическите модели - голямо-размерна симулация и прогнозиране на хиляди снопове сценарии на различни параметрични и структурни реализации на Зеления преход. При различни рискове и при неопределеност. За 30-годишен хоризонт напред. С хиляди вътрешни и външни, контролирани и управлявани параметри и причинно-следствени връзки. С динамичен социално-икономически анализ на разходи и ползи. А другите, в т.ч. съседни на нас държави го правят.

- Излиза, че инструменталната роля на Дигиталната трансформация в Зеления преход е ключова. Къде може да се посочат други примери и споделени предизвикателства?

- Ролята й е много широка и критична. Ясно е, че Дигиталната трансформация е процес на автоматизация на технологични и бизнес процеси, системи и решения. Това е нейната подкрепяща роля. Например, да ги наречем българските традиции в управление, ремонт и поддръжка на физически активи и съоръжения през целия им жизнен цикъл. Т.нар. управление на общата цена на притежание на актива. Докато ключови наши и чужди индустриални и енергийни оператори въведоха най-модерни системи за експлоатация и управление, ремонт и поддръжка на физически активи и съоръжения, то по обясними за нас причини физическите активи и съоръжения на публичната ни инфраструктура са в другия край на спектъра на автоматизацията и ефективност на управлението. Зеленият преход с неговия прецизен мониторинг на всеки емитиран милиграм въглероден двуокис върху всеки пиксел ще ни принуди да си дигитализираме планарните физически активи в българската инфраструктура и сграден фонд. Годишните технически прегледи ще останат мил спомен от миналото. Климатичен мониторинг в рамките на деня и часа ще бъде много скъпо удоволствие за собствениците на физически активи. За това следва да се подготвим навреме.

А иначе, Дигиталната трансформация има своя собствена дългосрочна цел и задачи. Нека маркираме само няколко от тях. Да тръгнем от дигиталните технологии, лингвистика и изкуства в началното и средно образование. Необходима е мащабна дигитална трансформация на учебните програми и съдържание. Тук страната ни има знанията и ресурса, просто следва да ги мотивира и ангажира. Тази реформа е изключително важна за Зеления преход. На следващо място - дигиталната трансформация на всичко в живота и работата поражда огромна нужда от развитие на програми за обучение по дигитална психология. Нашите университети вече успяха да направят прехода от теоретична към приложна психология. Необходима е следваща стъпка към дигиталната психология и психиатрия. Това е много сериозна необходимост за новия преход в страната. Българските психолози разбират добре това предизвикателство. Родителите - все по-добре. Поглеждайки нагоре към регулациите и управлението - столичната община и кмета заслужават комплименти за първия заместник кмет по дигитализация. Очакват се реплики на останалите по-големи общини в страната. Много добър сигнал подаде законодателя с новата парламентарна комисия по дигитализация. Защото облачните технологии създадоха дигитално наслоени юрисдикции, което може да накара утре парламентът да отпечатва нови закони върху 3D принтери. Още по-добър сигнал може да подаде следващият кабинет, ако до вицепремиерите по вътрешни и външни работи, нареди и вицепремиер по дигиталните работи. По ирония на съдбата - в българското правителство имаше сходен ангажимент до края на по-предишния преход. Последните 30 години, обаче, ние спестихме тази роля и надница. Електронното правителство и общини са добро потвърждение на направената икономия.

- А има ли поле за социална и културна проекция на Зеления преход? Можем ли да посочим и тук примери?

- Социалните рефлекси на Дигиталната трансформация и Зеления преход са ограничени единствено от въображението на творци и сценаристи, продуценти и артисти. Нека дадем елементарен пример със сериозната енергийна криза в момента. Тя дава нов пазарен шанс на българското издателство, държащо права върху книгата на Артър Хейли - "Свръхнатоварване". Един неин нов тираж би се изкупил мигновено. Театрални пиеси с енергийни сценарии ще привлекат добра публика. Ако погледнем още по-мащабно - продуцентите на успешния български сериал "Откраднат живот" могат да сменят медицинския сценарий и реквизит, без да сменят младите, красиви и талантливи артисти и да направят още по-успешен творчески и касово сериал за тока, например. Достатъчно е да си свалят и гледат филма за "Енрон" - "Най-умните момчета в стаята". Мотивацията да се заемат с подобен проект им е гарантирана.

Религията също има запазено място в Зеления преход. По-богатите религии ще трябва да заменят фосилните донори с възобновяеми такива. Което е шанс и за българските религиозни общности. Какво по-красиво може да има от съвместен проект на ББР, БЕХ и БПЦ за финансиране, изграждане и експлоатация на ВЕИ и агриволтаични паркове върху църковни имоти. И така в партньорство местните религиозни институти да добавят енергийна стойност и конкурентоспособност на местните вероизповедания.

И не на последно място, наскоро успешно завърши проекта за дописване на Десетата Симфония на Лудвиг ван Бетховен с помощта на изкуствен интелект. Една много красива симбиоза на стария европейски творчески гений с негова интелигентна изкуствена протеза. Предложена ни от екип композитори, музиковеди и информатици. Чуйте я в Ютюб. Дали пък да не помолим млади и талантливи български гении в изкуствения интелект да допишат Плана за възстановяване и устойчивост? Но като заложат в машинното му обучение дълга извадка с данни от 200 годишното ни стопанско развитие с всичките му предизвикателства и постижения. Както и с данни от плановете на нашите съседи. И на Брюксел, разбира се. Изкуственият интелект с лекота ще допише плана, ако щете Симфонията "Зелена България в темпо Allegro Vivace.

За повишаване на информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организират международен форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България". Първото издание ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

Форумът има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.