В Свети Влас през седмицата се проведе ядрен форум, на който представители от цял свят споделиха опит и обмениха информация за новостите в ядрената индустрия. По този повод потърсихме за коментар Младен Митев, който е председател на Българското ядрено дружество. Ето какво сподели той пред dir.bg.

- Г-н Митев, в България приключи организиран от вас ядрен форум. Какви са тенденциите в световния ядрен бизнес?

- Много държави строят ядрени централи. Безспорният лидер в това отношение е Китай, където се строят близо 40 ядрени централи. Там просто искат да посрещнат и задоволят нуждите си от електрическа енергия, предвид ръста на икономиката в страната, която изисква повече и повече стабилни мощности. Виетнам също строи ядрени централи. Обединените арабски емирства също се пренасочиха към стоежа на атомни централи, защото те искат да пестят запасите си от петрол, който в момента използват масово, за да правят електроенергия. В Европа Унгария започна реализацията на нов проект. Чехите пуснаха в експлоатация централа преди 10 години. Другите страни, които имат централи, удължават срока на тяхната експлоатация.

Снимка: Дир.БГ

- При нас как стоят нещата. Заговори се за рестарт на "Белене", пети и шести блок на "Козлодуй" бяха удължени като експлоатация... Имаме ли толеранс от време, за да мислим още, или строеж на нова централа е наложителен?

- Мнението ми е, че ние не би трябвало да си даваме много спокойствие. Да, пети блок получи всички нужни лицензи и има прогнозен период за експлоатация още 30 години. Нещата при шести блок също са с добра прогноза. Технологично в реакторите има още живот. Но не трябва да забравяме, че България загуби към 1600 мегавата със затварянето на 1,2,3,4 блокове на "Козлодуй". И какво имаме след това. Цената на тока рязко скача след 2007 година. Опитваме се да ги заместим с други мощности, но те нямат толкова голям коефициент на разполагаемост. Визирам процента от времето, в което те работят. Атомните електроцентрали стигат до коефициент на разполагаемост от 92%. Вятър и фотоволтаици далеч не са така пълноценни.

- Ако започнем да строим АЕЦ "Белене" сега, така че да се засече с пети и шести блок на "Козлодуй", може ли да се мисли за намаляване на цената на тока?

- Моят житейски опит показва, че по принцип цените не намаляват. Въпросът е как те се покачват. Едно е да има плавно увеличение, което да отчита инфлацията, друго е да се вдига цената, заради скъпи и неефективни мощности.

Снимка: Дир.БГ

- Съседна Турция строи атомни централи. Как трябва да гледаме на това?

- Не трябва да имаме притеснения. Турция има голяма нужда от електроенергия, така че това, което правят, е обяснимо. Страната се индустриализира много. Турция има внос на около 70% от енергоносителите, които потребява. Така че централата, която вече се строи, ще се използва изцяло за вътрешно потребление. И след нейното построяване Турция ще изпитва недостиг. Ако погледнем нашия интерес, като износ на електроенергия, едва построяването и на другите две планирани централи в Турция би се отразило на нашия износ. Тенденцията за нужда на повече електроенергия се засилва, така че е добре просто ние да решим какво да правим. Вече споменах, че със затварянето на блоковете в "Козлодуй" нашата мощност падна. Ако преди сме имали 45% от националното производство на електроенергия от "Козлодуй", сега сме на около 30-35%. Основното се произвежда от възобновяеми източници и въглеродни горива. Европейската комисия следва тенденция за намаляване на въглеродните горива, а това ще ни се отрази. Проблемът е, че мерките за намаляване на вредните емисии, които ще се въвеждат постепенно към въглеродните горива, ще ги оскъпяват. Това ще постави под натиск производителите. И може да дойде момент, в който България да не може да посрещне нуждите си. Трябва погледнем как можем да компенсираме блоковете, които загубихме, защото те дълги години държаха икономиката в добра кондиция и висока конкурентоспособност.

- Какво друго се очерта като тенденция в световен мащаб на тази конференция?

- Имаше много интересни доклади на тема измерване на радиацията. Например измерването на космическите лъчи, които стигат до Земята. Как влияят и слънчевите изригвания върху човека. Ултравиолетовите лъчи колко са вредни. Правят се много изследвания и се акцентира върху това как хората могат да получават информация в реално време за въздействието на ултравиолетовите лъчи. Например, при показател от 9 на ултравиолетовите лъчи не е добре да се излиза и да се попада под тяхното въздействие. Тези лъчи причиняват рак на кожата. Сериозен напредък има и в регулаторните рамки за гарантиране на безопасното използване на ядрената енергия, започвайки от документите на Международната агенция за атомна енергия, които са приложено и към българското законодателство от нашият контролиращ орган Агенцията за ядрено регулиране. Колега от Южна Корея изнесе много интересни данни. Те са сред водещите страни в ядрената регулация и споделят опита си с нас.