Докладът на Българския Атомен Форум (БУЛАТОМ) за 2024 г. очертава картина на дълбока трансформация в българската електроенергетика в последните няколко години. След времена на растеж, енергийният сектор преживява спад в общото производство, рязко намаление на въглищната генерация и рекордно високо участие на атомната енергия и възобновяемите източници.

Променената карта на електропроизводството

Общото производство на електроенергия в страната е спаднало с над 24% спрямо пика от 2022 г., достигайки 34.3 TWh. Причината не е в намаляло вътрешно потребление, а в свиването на износа - нетният физически износ е едва 8% от рекордния обем през 2022 г.

Въглищните централи, които доскоро носеха почти половината от електроенергията в страната, днес са сведени до едва 24.3% от производството. Производството от лигнитни въглища е спаднало с 58% за две години.

На този фон АЕЦ "Козлодуй" укрепва позицията си на гръбнак на енергийния баланс - с 43.5% дял от общото производство, най-висок от 2018 г. насам. Макар и с лек спад на нетното производство до 14.96 TWh, централата остава най-големият и най-надежден източник на базова енергия.

Слънчевата експанзия

Най-динамичният растеж идва от фотоволтаиците. През 2024 г. производството на електроенергия от соларни централи е скочило с над 55% и вече надхвърля 5 TWh. Инсталираните мощности от слънчева енергия са нараснали над четири пъти спрямо 2020 г. и вече заемат първото място в структурата на енергийната система с дял от 28.8%.

В периода 2025-2034 г. са планирани още 13.6 GW нови соларни мощности и над 5 GW батерийни системи за съхранение - комбинация, която ще превърне ВЕИ в основен фактор на пазара.

Променящият се микс и сигурността на системата

Докато ядрената енергия осигурява стабилност, възобновяемите източници се превръщат в двигател на растежа. България е на прага на нов енергиен баланс, в който до 2034 г. над 53% от вътрешното потребление ще се покрива от ВЕИ. Това обаче поставя нови въпроси пред сигурността на доставките и нуждата от управляеми мощности.

ЕСО отчита за първи път включени в системата 86 MW съоръжения за съхранение на електроенергия - началото на процес, който ще бъде решаващ за бъдещата устойчивост на мрежата.

Пазар и потребление

След години на спад, крайното потребление на електроенергия в страната нараства с 2.3% до 32.8 TWh. Битовите клиенти, почти изцяло на регулиран пазар, увеличават потреблението си с над 15%.

Средният ръст на цените за регулирания пазар от 2020 г. насам е 26.9%, но последните увеличения са умерени - около 1.8% за 2025 г., след извънредно шестмесечно поскъпване в началото на годината.

Бъдещето - между атома и слънцето

Българската енергийна система върви към дълбока структурна промяна - от въглища към слънце, от износ към вътрешна стабилност, от зависимост към гъвкавост.

АЕЦ "Козлодуй" остава гарант за сигурност и конкурентоспособност на електроенергийния пазар, но фотоволтаиците вече диктуват темпото на развитие. Докладът на БУЛАТОМ показва не само динамика, а посока: към смесена, нисковъглеродна енергийна икономика, в която ядрената енергия и ВЕИ не са конкуренти, а партньори в прехода.