Всеки втори работи за минимална пенсия
Над половината трудещи се българи изкарват под 772 лв. на месец
Всеки втори от сега работещите българи ще получава минимална пенсия. Причината за това са ниските доходи, върху които плащат осигуровки. Над 1,56 млн. души, или над половината от работещите българи, за цялата 2022 г. имат официални доходи в размер под 9266,67 лв., пише "Труд".
Средно на месец те са изкарали под 772 лв. Това показват данни на НАП от подадените годишни данъчни декларации и от данните, които подават работодатели за наетите от тях хора. В тези данни влизат всички доходи от заплати, наеми, граждански договори, хонорари и т. н., но не влизат получените от хората дивиденти от притежаваните от тях компании.
В тази група на хората с много ниски доходи влизат тези на минимална заплата, която през по-голямата част на миналата година беше 710 лв., сезонните работници, които са изкарали някакви пари само през няколко месеца от годината, наети на непълен работен ден, както и такива, които са работили само част от годината, защото например са се пенсионирали, родили са дете или са били уволнени. Част от хората, които официално са изкарали под 9266,67 лв. за цяла година вероятно са в сивата икономика и реално получават по-високи доходи, които не са обявени пред НАП.
Ниските доходи са сред основните причини за ниските пенсии в страната. Всички хора, които официално получават средно под 772 лв. на месец (без да броим излезлите в пенсия и родилите дете), не могат да разчитат пенсията им да е много по-висока от минималната. В резултат за близо половината от работещите хора отсега е ясно, че ще получават близка до минималната пенсия. При положение, че над половината от хората, които работят, получават толкова ниски официални доходи, няма как приходите в бюджета да са достатъчни за изплащане на високи пенсии.
След хората с най-ниски доходи, най-голям е броят на тези, които за година изкарват между 20 хил. и 40 хил. лв. Средно на месец те изкарват между 1667 лв. и 3333 лв. Такива доходи са получили близо 485 хил. души. Именно те са платили най-много данъци в държавната хазна. През миналата година приходите в бюджета от данък върху доходите са близо 5,2 млрд. лв. От тях 1,3 млрд. лв. са платени от хората, които изкарват между 20 хил. и 40 хил. лв. на година. Хората в групите с по-високи доходи са по-малко на брой и затова общият размер на платените от тях данъци е по-малък. А хората с много ниски доходи са много, но заради ниските заплати и плащаните от тях данъци са по-малко.
Точно 24 901 души може да се похвалят, че годишният им доход за 2022 г. е надхвърлил 133 333 лв. Това означава, че средно на месец са изкарвали над 11 111 лв. Общият брой на хората, които имат някакви доходи от работа през миналата година, е малко над 3 млн. От тях тези с високи доходи над 11 111 лв. средно на месец имат много малък дял от 0,8%.
През миналата година нараства броят на хората, които изкарват над 13 333 лв. на година, тоест средно над 1111 лв. на месец. А броят на хората с по-ниски доходи намалява. Това потвърждава тенденцията, че доходите в страната нарастват. Но най-голям ръст има при хората с най-високи доходи. Хората с месечни доходи между 5555 лв. и 11 111 лв. са се увеличили с 28,7% и от 47 хил. души през 2021 г. са надминали 60,5 хил. души през 2022 г. Хората с средни доходи на месец над 11 111 лв. са нараснали с 28,3%. Докато увеличението на броя на хората с доходи между 1111 лв. и 1667 лв. на месец е само с 6,8 на сто.